Днес искам да споделя малка част от една по-специална за мен Регресия. Това, което я отличава от всички други е, че е първата, която проведох преди около 2 години. Все отлагах споделянето и, и аз не знам защо. Сега просто го почувствах. Беше на моя позната. Тя дойде малко скептично настроена. Аз от своя страна имах леки притеснения, какво и как ще се случи. Все пак ми беше за първи път. Нямаше конкретно търсене. Спомена, че в работата има моменти, когато знае, че може да даде и направи много повече от това, което прави, но сякаш нещо я спира и не знае какво.
В началото на процеса не виждаше нищо, просто беше тъмно, черно. Аз леко се притесних, за момент си казах, че сигурно нищо няма да се получи, но набързо изгоних съмненията от ума си и продължих.
В следващия момент се видя в кралство, беше на площад пълен с хора. Тя беше мъж, крал. Каза, че управлява добре, грижи се за народа си и всички го обичат и благославят. Видя и кралицата, имаха и наследник. Бяха много щастливи.
В следващия момент тялото и започна да се тресе, да трепери. Питах я какво става, какво вижда? Каза, че се вижда на смъртно легло, много е зле, прободен е с нож в гърдите. Казах и да се върне малко назад и да види какво се е случило, кой и защо го е направил?
Започна да плаче… Питах какво става? След кратко мълчание отговори, че е бил брат му. Той го е убил. Защо, попитах аз? За да заеме моето място, искал е всичко мое. Трона, кралицата, властта, през цялото време ми е завиждал, чакал този момент и накрая успя. Когато я питах защо видя точно този минал живот и с какво е свързан с настоящия, отговорът беше изумителен. Защо да давам толкова много от себе си, защо да покорявам върхове, след като накрая някой ще ми вземе всичко.
Ето как понякога преживявания назад, назад във времето носят своя отпечатък и днес в настоящето и самото изживяване отново и осъзнаването, че това е нещо от миналото, което вече не ни е полезно тук, сега в настоящето е предвестник на промянята.