Част от поредното вълнуващо преживяване по време на Регресия на П.
П. – Вървя по черен път, не знам къде се намирам и накъде отивам… Стигам до къща, там живея… Има три стаи, в две държа вещи, а в третата има легло, маса и столове. Няма електричество, приготвям храна на печка на дърва, пека нещо на жаравата. Вечерям с някакъв мъж, дошъл ми е на гости да се видим. Изглежда съм бил някъде за много време и сега съм се прибрал. Бил съм да работя.
Аз- Какво си работил? Как се прехранваш?
П. – Нещо в земеделието. Дават ми плодове, зеленчуци.. Няма пари. Всичко е на разменни начала. Ти даваш едно, друг ти дава друго. Не се налага да работиш, имаш си всичко необходимо и е спокойно, няма стрес, напрежение…
Аз- Как пренасяш храната, с какво се прибираш?
П. – Пеша, там по черния път, с нещо като количка. Няма превозни средства, няма каруци дори, няма асфалт. Вървя няколко дни?
Аз- Къде нощуваш?
П. – Навън, спирам на определени места да спя и да се храня. Познавам добре този път и срещам познати.
Аз- Жена, деца, имаш ли?
П. – Не, сякаш това не е нещо на дневен ред. Чувствам се удовлетворен и спокоен в живота ми.
Аз- Отиди малко по-напред във времето в друг момент и ми кажи къде си и какво правиш?
П. – На друго място съм вече. Работя нещо, но не искам да съм там. Сякаш са настъпили промени, не с мен, а в света… Нещата се променят. След това се озовавам в друга къща, в гората, работя там, може би дърводобив. Вече има електричество, има влакове, но са далече от мен. Отново съм на спокойствие…
След процеса:
Аз- Кажи ми, защо влезе точно в този минал живот, какво имаш да си вземаш от него в настоящето?
П. Не знам, може би това спокойствие, което търся и тук, но сега нещата са различни… Може би ще ми стане скучно и трябва да намеря баланса…
Това беше част от поредното духовно пътешествие, от което бях част и съм изключително благодарна и щастлива, това е което ми носи удовлетворение и смисъл. Благодаря на всички вас, които ми се доверявате всеки ден!