Наскоро с мен се свърза жена, която искаше да запази час за сина си. Момче на 17 год.
Още от малък започна да има кошмари, които продължават и до днес. Буди се, страх го е и не може да заспи. Случвало се е да вляза в стаята му през нощта, а той седи с ококорени очи като вцепенен. Вижда чудовища в сънищата си, а понякога и в будно състояние силуети/сенки. Ходили сме на психолог и нищо не излезе и не се разбра. Били сме и на психиатър, който ме попита защо го водя след като всичко си му е наред и е много умно момче. От доста време четем случаите, които публикувате и обсъдихме и взехме решение да дойдем при вас и да видим какво ще стане. Трябва да опитаме. Това влияе на живота му, той по цяла нощ стои буден докато не започне да става светло. Съответно не може да стане за училище, оспива се и така не е пълноценен.
Това беше част от споделеното на майката. Дойде и денят на срещата ни и П. потвърди думите на майка си, както и описа, че силуетите, които вижда са като на хора, но много по-обемни от нашите тела. Ето и част от преживяното по време на Регресията:
П.- Намирам се на поляна. Облечен съм със стари дрехи, кафяв, кожен гащеризон. На около 10 додини съм. До мен има момиче и момче на моята възраст. Играят си. Аз виждам пътека към гората.
Аз- Искаш ли да тръгнем по тази пътека?
П.- Малко ме е страх, но да.
Аз- Искаш ли и другите да дойдат с теб, за да си по-спокоен?
П.- Не, тръгвам сам.
Аз- Добре, какво става, на къде води?
П.- Зловещо е, всичко изглежда изпепелено като след пожар. Стигам до друга поляна и виждам къща, стара е и също е опожарена.
Аз- Каква е тази къща, да не си живял там?
П.- Позната ми е, гледам през прозореца. Всичко е изгоряло и потрошено.
Аз- Влез вътре и огледай. Потърси някакви снимки.
П.- Оглеждам се, виждам портретна снимка на мъж, дете и жена. Мъжът и детето липсват, вижда се само жената. Тя е с дълга, черна коса и големи зелени очи.
Аз- Позната ли ти е? Ти ли си детето от снимката?
П.- Не мисля. Има таванско помещение. Ще се кача да огледам и там. Пълно е с играчки, има и кора с яйца, някои са изгнили, други са кухи. До тях има кукла със същите зелени очи като на жената от снимката. Виждам стъкла, по някои парчета има капки кръв. Започва да ме хваща страх и тръгвам.
Аз- Добре, искам да се върнеш назад, когато за последен път си бил в тази къща, ако си бил тук?
П.- Вървя по пътеката с жена, майка ми. Хванала ме е за ръка, тук съм още по-малък, на около 7. Приближаваме къщата, сега изглежда различно, запазена е. Майка ми чука на вратата, отваря същата жена от снимката, но сега изглежда по-щастлива. Влизаме вътре и майка ми и другата жена започват да ядат сурови гъби от кошница. Чувам стъпки от тавана и слиза момиче. По-голяма е от мен, на около 15.
Аз- Заслушай се на какъв език се говори?
П.- Не го разбирам. Балкански е, може би сръбски.
Аз- Какво става после?
П.- Момичето ме хваща за ръка и излизаме, тръгваме по пътеката към гората. Стигаме до нещо като къмпинг, има пейки. Тя откъсва една гъба и ми я подава. Откъсва и за себе си и ги изяждаме. Седим още малко на пейката и тръгваме на обратно. Стигаме до къщата и сядаме отпред на нещо като веранда. На момичето не му е добре. И аз се чувствам замаян. Тя припада. Викам майка ми и нейната майка. Взимат я и я слагат да си легне. Аз повръщам, тя още не е дошла в съзнание. Оставят ни две чаши с чай. Вече е вечер, има свещи и газови лампи. И аз заспивам. На сутринта се събуждаме и майка ми нещо ми говори, но не разбирам какво. Нейната майка идва и и удря шамар. Момичето ме хваща за ръка и отново ме повежда към гората. Стигаме до същото място. Тя е ядосана, нещо говори. Отново откъсва гъба и ми я подава. Взимам я, но този път я слагам в джоба си. Тя откъсва и я изяжда. Седим още малко и аз и казвам да тръгваме. Тя не иска и аз тръгвам сам. Стигам до къщата и соча към гората на майка ми и майка и. Те хукват натам. Аз тичам след тях. Когато стигаме момичето е в безсъзнание. Майка и я е прегърнала и започва нещо да ми говори или кара. Майка ми пък започва на нея. Не знаем дали е жива.
Аз- Какво става после?
П.- Картината изчезна. Тъмно е.
Аз- Къде си?
П.- В гората съм, отново съм на 10 години. Тичам, страх ме е. Чувам стъпки след себе си. Спъвам се и падам. Не знам в какво се спънах, но не мога да стана. Опитвам се, но крака ми май е счупен, влача се, но стъпките ме наближават. Огромен мъж, хваща ме и ме повежда в гората. Нещо ми говори, но не го разбирам, не е на езика, който чух по-рано.
Аз- Познаваш ли този мъж? За ръка ли те води?
П.- Не, не го познавам. Хванал ме е подмишницата. Хапя го за ръката и се опитвам да избягам, но отново падам на земята. Той започва да ме рита и не спира. След това става тъмно. Така приключва.
Аз- Не оцеляваш ли?
П.- Не. Виждам картина отгоре как взима тялото ми от земята и го понася на някъде. Друго не мога да видя. Рея се.
Аз- Този мъж или силуета му виждал ли си ги в сънищата ти? Чувствал ли си се по такъв начин, както в тази сцена?
П.- Точно този мъж, не, но страхът е същият, от неизбежна смърт.
Аз- Сега ще отброя от 3 до 1 и когато кажа 1 ти ще се озовеш в онзи момент, който е причина и първоизточник на сънищата и страховете ти. 3… 2… 1…. Къде се намираш?
П.- На улица, в село. На около 20, 22 съм. Облечен съм с червена тениска и черни дънки.
Аз- Има ли някой покрай теб?
П.- Да, едно момиче. Това е приятелката ми от настоящето, но сега е с руса и къса коса. Още едно момиче и момче. Това село е изоставено. Избираме в коя къща да влезем да разгледаме. Това е в по-скорошно време, не е като преди. Може би около 2000 година. Езикът е руски или украински.
Аз- Как е възможно толкова скоро? Коя година си роден?
П.- 2005.
Аз- Това означава, че там също животът ти е приключил рано.
П.- Не знам, сигурно.
Аз- Какво става после?
П.- Вътре сме в една от къщите. Момчето има трева и прави цигара. Ние се качваме на втория етаж да разгледаме. Има стая с две легла и сядаме там. Изпушваме цигарата и тръгваме. Има хълм, по който се изкачваме. Стигаме до върха и сядаме. Пием бира и наблюдаваме залеза. След това тръгваме на обратно. Чуваме шум от храстите. Мислим, че е вълк и започваме да хвърляме камъни. Момичетата бягат надолу, ние ги следваме. Стигаме до селото. Има две коли, с които сме дошли. Опел и BMW. Момичето и момчето се скарват и потеглят с BMW-то. Ние оставаме да си говорим още малко и също тръгваме с опела. Аз го управлявам. По пътя виждаме спряло BMW- то и пуши. Катастрофирали са. Ударили са се в дърво. Изглеждат доста зле. На момичето краката и торса са и на части. Момчето има много кръв по главата. Виждаме силует малко по-напред, стряскаме се. Има експлозия и колата избухва. Резервоарът е бил спукан. Става тъмно. Рея се. Виждам гледката за кратко отгоре. Ужасно е.
Аз- Мислиш ли, че тези два живота са причина за сънищата и страховете ти?
П.- Мисля, че да.
Преди да завършим процеса направихме освобождение от страховете и от всичко преживяно в миналото.
П.- Чувствам се по-добре. Все-едно всички тези неща си тръгнаха от мен.
Аз искрено се надявам това да е бил първоизточникът на кошмарите и след изживяното и осъзнаването, това прекрасно момче да има спокойни нощи и пълноценен живот.