Намирам се на пазар, сякаш в арабска страна. Хаха, гоня някаква кокошка. Облечена съм в тъмни селски дрехи, с рокля и върху нея престилка, имам и забрадка. Ако съдя по ръцете съм възрастна. След това се виждам в къща, има и малко момченце, което тича, играе. Това дете много ме зарежда, аз се грижа за него. Родителите му са починали и аз го отглеждам, може би съм негова баба. След това напред във времето виждам как седя на масата и пиша писмо за момченцето. После се виждам как лежа на пода, той се прибира, идва при мен и започва да плаче. Аз го гледам отгоре и ми се иска да му кажа, че съм добре и да не плаче. Притеснявам се за него, защото все-още е малък и няма никой друг. Кой ще се грижи за него… Чувствам някакво напрежение и ми е много мъчно, не искам да си отивам, да го оставям. Това са тези очи, момченцето е той, мъжът, за когото ти разказах и исках да видя каква ни е връзката и защо сме се срещнали. Сега разбирам, разбирам всичко. Преди аз съм се грижила за него и сега сме се срещнали, за да ми върне тези грижи, за да ми се отблагодари…
Това беше част от уникалното преживяване по време на регресия на Б.