Това не съм аз, не знам какво става. Все едно живея живота на друг човек, много е странно, не мога да го обясня. Никога не съм била влюбчива, а сега на тези години, не съм си го представяла и не знам защо се случва, но е нещо по-дълбоко, знам го и го усещам.
Искам да видя за връзката ми с него, от къде идва тази задълбоченост?
Това беше част от предварителния разговор с Д., преди Регресия. Ето и част от случилото се по време на процеса:
На брега съм, боса. Облечена съм в бяла рокля, с дълга кестенява коса съм. Разхождам се, много е красиво. Няма никой наоколо. Нощувам в колиба, сама съм, няма електричество.
След това се виждам на някакво каменисто място, пустош е. Има и други хора около мен, но не са много. Има палатки, в които нощуваме. Аз седя в моята и чакам нещо, да чакам, но какво…? Чакам някого….
(тихичко започва да плаче) Той е… Веднага го познах, млад е, но има същите тези сини очи. Никога не съм харесвала сини очи… Много сме щастливи, че сме заедно. Не си говорим, просто се разбираме без думи. Отвън нещо се пече на огъня, хапваме и лягаме.
Сутринта обсъждаме, че трябва да се местим на друго място. Всички тръгваме заедно. Вървим през целия ден и спираме за по малко, когато се изморим. Вечерта с него нощуваме в една пещера, а на сутринта продължаваме. Установяваме се в малко населено място в много малка къща. Аз пак съм сама, него го няма. Заминал е, все едно бяга от нещо, страх го е. Но от какво, дали е направил нещо, не знам. Нищо не ми казва, просто тръгва. Минали са няколко години, вече не очаквам да се върне. Все така прави, все си тръгва.
Поне вече знам със сигурност, отговорих си на въпросите и ми е по-добре.
Аз май плаках почти през цялото време, всичко беше много странно и въпреки това неописуемо изживяване, бяха част от думите на Д. след Регресия.