Живяхме заедно 10 години. Имахме идея за общ бизнес, в който да инвестираме средства по равно. Идеята беше той да движи нещата, а аз просто да се включа като партньор. Дадох му парите и както винаги всеки тръгна по своите задачи за деня. Когато се прибрах гардероба му беше празен. Нямаше нито една негова вещ. Започнах да му звъня и установих, че ме е блокирал. Все-още съм в шок и не знам какво се е случило. Единственото, което ми каза общ приятел беше да го забравя и да продължа напред. Просто изчезна все-едно никога не го е имало. Сама не мога да се справя със станалото, затова искам да видим дали ще излезе нещо в Регресия.
Това беше част от споделеното на П. преди процеса. А ето и какво се случи:
Аз съм момче, на около 7 год. Имам големи сини очи и кестенява коса. В стаята съм и плача. За нещо съм наказан от татко. Пак е заради него, заради по-малкият ми брат.
Аз- Какво става после? Отиди в друг важен момент?
П.- Влюбен съм, тя е най-красивото създание, което съм виждал. Много сме щастливи заедно, неразделни сме.
Аз- Отиди още по-напред във времето?
П.- Ставам свидетел на разговор, това, което чувам подкосява краката ми.
Аз- Какво чуваш?
П.- Тя му казва, че обича него, че през цялото време е била с мен, за да е близо до него. Не мога да слушам, това е ужасно. Не знам как да постъпя. Тя е всичко за мен.
Аз- После какво става?
П.- Баща ни е зле, всички сме се събрали до леглото му. Той ми иска прошка и издъхва. Не успявам да го питам за какво.
Аз- След това какво става?
П.- Оставил е всичко на брат ми. Направил го е наследник, а за мен нищо.
Аз- Отиди в следващ важен момент?
П.- Виждам ги, те се любят. Не издържам вече, той ми отне всичко.
Аз- После?
П.- Сам съм в гората, скитам се, мръсен, гладен, нещастен.
Аз- Какво е станало, защо си там?
П.- Убил съм го и съм избягал.
Аз- Какво става после? Връщаш ли се?
П.- Не. Остатъка от живота ми преминава в гората.
Аз- Разпознаваш ли някого от тези хора в настоящия ти живот?
П.- Да, баща ми. И сега ми е баща, само че този път съм единствено дете и е много любящ към мен.
Аз- Някой друг? Брат ти, жена ти?
П.- Нея, не. А брат ми, това е той. През цялото време го усещах. Мъжът, с когото живях, а след това изчезна като дим от живота ми…. Това беше…. Не го очаквах, все-още не мога да осмисля преживяното, нито в реалността, нито в миналото….
Това беше поредното вълнуващо изживяване по време на Регресия. Предполагам, че ще ви остави безмълвни, както и нас…