Имал съм сестра, която е изчезнала при раждането. Също така има жена, с която през годините ту поддържаме отношения, ту не, но усещам, че има някаква по-силна връзка между нас, въпреки, че и двамата имаме своите семейства.
Това беше част от споделеното на Д. преди Регресия.
А ето и какво се случи по време на процеса:
Д.- Аз съм на улица, на село. Има и други деца. Някои карат колела, други си играят. Виждам се момиче, на около 6, 7 год.
Аз- Отиди същия ден, вечерта? С кой си, къде?
Д.- Вечеряме. Има много хора. Родителите ми, баба и дядо. Те са същите от този живот. Имам и брат и сестра. Тях не ги познавам. Те са по-малки от мен. Ядем нещо като попара. Къщата е стара, изглежда така сякаш никога не е ремонтирана. Има маса, печка на дърва и кушетка. След вечеря ни слагат да спим. Мен с баба на кушетката, а брат ми и сестра ми с мама и тати в другата стая. Дядо не знам къде отиде. На сутринта пак всички сме около масата, после мъжете отиват на работа, а аз съм отново на улицата с децата.
Аз- Добре, отиди по-напред във времето…
Д.- Завършвам училище. Родителите ми са с мен, брат ми и сестра ми също. Вълнуващо е.
Аз- Отиди още по-напред в друг значим момент…
Д.- Къща, бяла къща. Аз съм там и има и деца. Момче и момиче, има и мъж… Изглежда сме семейство.
Аз- Погледни в очите на този мъж. Напомня ли ти на някой от настоящето? Познаваш ли го?
Д.- Да, това е съпругата ми от настоящия живот. Тя и тук е много добра и грижовна, само че в тялото на мъж.
Аз- Разбирате ли се? Как минава ежедневието?
Д.- Аз се грижа за децата. Той се занимава с коне. Имаме коне.
Аз- Добре, отиди още по-напред във времето…
Д.- Аз съм много възрастна вече. Седя в двора на къщата и ще пия чай. Него го няма, май е починал.
Аз- Върни се в момента, когато го виждаш за последно?
Д.- Случило се е скоро, в съня му. Когато се събуждам той е умрял. Мъчно ми е… Не след дълго и аз умирам…
Аз- Какво става после?
Д.- Рея се, почивам си. Гледам как децата и внуците ми плачат.
Аз- Как оценяваш този живот?
Д.- Беше хубав. Изненадах се, че съпругата ми и преди ми е била партньор. Мога да си взема разбирателството, което имахме там…
Аз- Добре, сега докато се рееш искам да си представиш майка ти, бременна и как ти влизаш в утробата и.
Д.- Тясно е, много е тясно.
Аз- Има ли и друго бебе там или си сам?
Д.- Има и друго бебе. Все-едно се надпреварваме кой ще ритне по-силно.
Аз- На колко сте?
Д.- Поне 6 месеца, оформени сме. Виждам лицето му.
Аз- Добре, отиди в деня на раждането и просто наблюдавай какво се случва отгоре.
Д.- Слагат упойка на майка ми и режат корема и. Има един доктор и две сестри.
Аз- Кой се ражда първо?
Д.- Аз и след това другото бебе. Изплакваме.
Аз- Значи и другото бебе е живо… Какво става после?
Д.- Едната сестра взима мен, другата другото бебе. Носят ни в нещо като кувиоз. Има много бебета.
Аз- Различаваш ли дали е момче или момиче?
Д.- Момиче е. Слагат я през няколко кошчета. Мен ме взимат да ме хранят. Когато ме връщат нея вече я няма.
Аз- Какво е станало?
Д.- Не знам, няма я…
Аз- Искам отново да гледаш отгоре какво се случва?
Д.- Той, доктора я взима.
Аз- Защо? Къде?
Д.- Не знам. Показва я на някакви хора. На мъж и жена. Тя е руса и е като с бяла престилка. Той е с кестенява коса.
Аз- Какво става после?
Д.- Тръгват по коридора. Записват я… все-едно тя я е родила и тръгват.
Аз- Защо го прави?
Д.- Мислех, че е за пари, но не. Близки са му, може би роднини. Казват на майка ми, че няма друго дете и не е имало… че съм бил само аз. Тя не може да направи нищо…
Аз- Върни се отново там, докато се рееше преди да влезеш в утробата на майка ти. Срещни се със сестра ти. Питай я защо се случва това и я отделят от вас?
Д.- Защото в нашето семейство жените не успяват. Там ще и дадат образование и ще стане лекар. Ще има по-добър живот.
Аз- Питай я дали ще се срещнете?
Д.- Каза, че някой ден ще имам нужда от лекар и ще я позная.
Аз- Ок. Сега искам да се върнеш отново в пространството и да си представиш, че пред теб има врата. Как изглежда тя?
Д.- Бяла е, заоблена, но не е дървена.
Аз- Отвъд тази врата е прераждането, в което си бил с жената, с която усещаш силна връзка. Сега ще отброя от 3 до 1 и когато кажа 1, ти ще се озовеш отвъд вратата. 3…. 2…. 1…. Къде се намираш?
Д.- Аз съм момиче, малка съм, в някаква къща. Косата ми е светла, пак е кестянява, но светла. Видях я, това е тя. Тя ми е майка тук, играем си с нея и баща ми. Него не го познавам.
Аз- Добре, отиди по-напред, в друг момент?
Д.- Пак съм на училище. Те ме водят за ръка.
Аз- Отиди още по-напред?
Д.- Завършила съм училище и работя като шивачка. С майка ми работим заедно. Аз вече живея сама.
Аз- Имаш ли приятел?
Д.- Не, не виждам. Имам куче.
Аз- Добре, отиди още по-напред?
Аз- Вече съм на около 40, работя на същото място. Имам друго куче.
Аз- Как се чувстваш сама?
Д.- Добре ми е, щастлива съм.
Аз- Отиди още по-напред?
Д.- Върнала съм се в къщата на родителите ми. Тях вече ги няма и аз съм доста стара.
Аз- Има ли нещо друго, което е важно да видим от този живот?
Д.- Мисля, че не.
Аз- Добре, отиди в момента на смъртта…
Д.- На фотьойла съм, получавам инфаркт.
Аз- Нещо боли ли те?
Д.- Не, става много бързо. След това се рея. Чувствам се спокойна и вече по-наясно с всичко и със себе си след преживяното. Не мога да го обясня…