Имам страх от предателство и от отхвърляне. Знам, че за това е допринесъл баща ми, но искам да потърся и причини още по-назад във времето. Усещам, че и в минали животи се е случило нещо, което да доведе до това и съм готов за този процес.
Това беше част от предварителния разговор и споделеното от Х. преди Регресия.
А, ето и какво се случи по време на самия процес. Приятно пътуване…
Х.- Намирам се в безкрайно пространство, по-скоро в такова, в което съм в безтегловност.
Аз- Движиш ли се в пространството?
Х.- Мисля, че мога да се движа.
Аз- Ако има огледало пред теб и можеш да видиш формата, цветовете си, какви биха били те?
Х.- Трудно ми е да погледна. Средата около мен е все-едно съм в Космоса. Все едно ме заобикалят различни галактики, съзвездия. Всичко е такова като безкрайно и оцветено. Да, видях огледалото.
Аз- Какво видя?
Х.- Видях го, но не мога да се погледна още.
Аз- Нещо спира ли те?
Х.- Да, страх ме е от това, което ще видя.
Аз- Защо?
Х.- Мисля, че виждам здрав и силен мъж.
Аз- На каква възраст?
Х.- В разцвета на силите си. 30-35 годишен.
Аз- Ти ли си този мъж?
Х.- Да.
Аз- Как изглеждаш?
Х.- Не мога да опиша, някакъв благородник. Мисля, че добре облечен, русоляв, светъл. Хубаво облечен, нещо зелено, нещо кафяво. Все- едно с наметало.
Аз- Повдигни ръце пред лицето си и виж груби ли са, нежни ли са?
Х.- Здрави са, по-скоро и са чисти.
Аз- Добре, погледни към краката си и виж имаш ли обувки и какви са?
Х.- Имам обувки, май са такива заострени.
Аз- Къде се намираш?
Х.- В пустинята.. но град.
Аз- Къде? Първото, което ти дойде.
Х.- Някъде в арабския свят.
Аз- Добре, година, век? Горе-долу?
Х.- 10-15-ти, нещо такова. Не е сега.
Аз- Добре, къде отиваш?
Х.- Не знам, имам някаква кожена чанта през рамото.
Аз- Сам ли си?
Х.- Май да.
Аз- Какво има около теб?
Х.- Град, център по-скоро, оживена част.
Аз- Има и други хора.
Х.- Има и други хора, не мога да ги различа точно. Животът си върви спокойно. Аз имам някаква работа.
Аз- Я виж къде отиваш?
Х.- В сграда, по стълби. Каменни стени. Нещо като кула, към последния етаж. Среща с възрастен човек. Знае доста неща. Аз по-скоро отивам, за да ми каже нещо. Не знам какво е. Може би имам семейство, но не е с мен. Имам жена. И едно или две деца.
Аз- Какво стана със срещата? Какво беше това, което имаше да ти каже?
Х.- Нещо в моя полза.
Аз- Близък ли ти е този човек?
Х.- Не, сега го виждам за първи път.
Аз- Какво ти каза? Нещо важно ли?
Х.- Някакви дела са това. Не мога да свържа. Касае някакво управление, може би.
Аз- Ти какъв си?
Х.- Имам някаква, имам някаква съществена роля явно.
Аз- В управлението?
Х.- Да, не е най-върховната роля. Някакви държавни дела са, може би. Не е търговия, не е бизнес, някакви съвсем различни неща.
Аз- Как се чувстваш?
Х.- Отговорно.
Аз- Уверен ли си в себе си?
Х.- Да.
Аз- Виж къде отиваш после?
Х.- Тръгвам си от там. Разбрали сме се. Всичко е ок. Казал ми е това, което трябва да ми каже.
Аз- Доволен ли си от чутото?
Х.- Да, по-уверен съм и съм по-решителен. Тръгвам си с кон, може би.
Аз- Къде отиваш?
Х.- Връщам се там, от където съм дошъл. Пустичко е, сухо е, но отивам към гора или нещо такова. Да, минавам през нещо по-зелено.
Аз- Къде отиваш?
Х.- Спрял съм в гората. Наслаждавам се на листата, чувствам се едно цяло с всичко, зареждам се, почивам си. Май е време да тръгвам.
Аз- Светло ли е още?
Х.- Да, светло е, още е към обяд.
Аз- На къде води тази гора?
Х.- Над града е.
Аз- Срещаш ли някого по пътя?
Х.- Още не съм тръгнал, още се моткам. Чудя се дали да продължа. Нямам време да остана.
Аз- В гората ли?
Х.- Да. Има някакво колебание. Ако остана всичко ще пропадне, всичко се обезсмисля, така че трябва да тръгна.
Аз- А защо искаш да останеш?
Х.- Нещо има, има някаква съпротива да продължа напред. Неяснотата. Има някаква преграда, невидима. Продължавам.
Аз- Реши ли се?
Х.- Да, доста приятно усещане имам. Неизвестно е, тъмно, неизвестно.
Аз- Защо неизвестно? Не се ли прибираш у дома?
Х.- Не.
Аз- Какво става?
Х.- Там, където бях преди малко съм.
Аз- Къде? В гората?
Х.- В това пространство. То е хубаво там. Ааа…
Аз- Как се озова там?
Х.- Продължавайки напред. Прекрачих прага и отидох там.
Аз- Да не би нещо да се е случило и да си починал?
Х.- Не.
Аз- А как така от физическия живот се озова там?
Х.- Май съм на Земята. Май съм на Земята, на пътеката легнал. Май съм умрял.
Аз- Как се чувстваш?
Х.- Чудя се, защо?
Аз- Но как се чувстваш, жив или? Как чувстваш тялото си?
Х.- Не, гледам го отгоре. Не съм аз там. Все едно се чудя какво е станало.
Аз- А конят ти, там ли е? Ти с него ли тръгна?
Х.- Ми с него тръгнах.
Аз- Срещна ли някой по пътя? Някой нещо направи ли ти?
Х.- Ми, май ме нападат. Да, тръгвайки още има някакъв страх.
Аз- Да не би да е заради информацията, която ти даде този човек? Свързано ли е?
Х.- Сигурно, защото е важно. Важно е и някой, като че ли иска да ми попречи.
Аз- Да занесеш информацията?
Х.- Да.
Аз- Върни се малко по-назад, точно в момента на ситуацията на случилото се и виж какво става? Как се озоваваш там, легнал?
Х.- Опитвам се да разбера, нещо става.
Аз- Може да имаш съпротивление да изживееш станалото. Затова, гледай просто отгоре като страничен наблюдател.
Х.- Нещо има като гръм и трясък, нещо изненадващо се случва. Аз май съм в карета, или нещо такова. Не е открито, яздейки кон ами…
Аз- Карета и има някой управляващ ли?
Х.- Ми сигурно съм бил вътре, защото се виждам пак отвън проснат на земята.
Аз- А я виж, има ли нещо, рани по тялото ти? От какво умираш?
Х.- Удар, удрят ме с нещо по главата. Може би, нещо… нещо ми е пробило черепа.
Аз- Докато си вътре в каретата ли?
Х.- Може би вътре и всичко става много бързо.
Аз- Някой влиза в каретата?
Х.- Не, докато се движим, нещо, отгоре, някаква засада или нещо такова. Всичко се разпарчедосва.
Х.- Нещо ме удря мен докато съм вътре и ми пробива главата. Нещо голямо, все-едно направо ми размазва главата.
Аз- Я се върни малко по-назад. Предната вечер и виж къде вечеряш, с кого?
Х.- В домашна среда. Със семейството.
Х.- Да, малки са. Момиче и момче.
Аз- Как изглежда домът ви?
Х.- Каменен, каменна къща. Не сме бедни, не сме богати, не тънем в някакъв разкош, но не сме бедни.
Аз- Имате всичко необходимо?
Х.- Да, живеем спокойно.
Аз- (Започва да се мърда и променя дишането си…)Нещо неспокоен се чувстваш? Защо?
Х.- Заради утре.
Аз- Усещаш, че нещо ще се случи?
Х.- Да и ми е мъчно, много, защото ще ги загубя. (Става емоционален и започва да плаче.)
Аз- Дишай. Я виж, тази жена прилича ли ти на някой от настоящия живот?
Х.- Не знам защо я виждам черна.
Аз- Как така черна?
Х.- Тъмнокожа?
Х.- Тъмна като човек, лош човек.
Аз- Жена ти?
Х.- Не знам защо я виждам така.
Аз- Тя да няма нещо общо със случилото се?
Х.- Ами явно има. Сигурно има. Ама аз не мога да разбера какво. Може би ми е най-мъчно заради децата. Странно защо я виждам така черна, като че ли имаме хубав дом, имахме…
Аз- Превърни се в птица и се върни малко по-назад във времето и я проследи. Виж с кого се среща.
Х.- Тя ме предава. Тя ме предава.
Аз- Защо? Какво става?
Х.- Има друг мъж. Искат да ме елиминират. Някакъв заговор. Нещо по-голямо от тях двамата.
Аз- Можеш ли да разбереш повече?
Х.- Нещо свързано с управлението е. Нещо, нещо много такова заплетено. Някакси, мисля че чувствам облекчение като разбирам, че тя е замесена в това нещо.
Аз- Защо облекчение?
Х.- Защото съм разбрал, че тя е замесена. Прощавам и. Тя е подведена от нещо, тя е подведена, подлъгана. Може да са я настроили.
Има нещо още. Настроили са я, обаче тя има и някаква неприязън към мене.
Аз- Защо?
Х.- Отношението ми към нея.
Аз- Какво е то?
Х.- Може би си мисля, че се държа добре, но аз знам, че съм… Може би вътрешно не я уважавам достатъчно. Считам се за нещо повече. То не е с лошо.
Аз- Има ли още нещо, което искаш да видиш от тази ситуация?
Х.- Да, искам да разбера точно какво е станало?
Аз- Ок, виж?
Х.- Тя ме подлъгва да предприема това пътуване, да се срещна с този човек и да ми направят засада. Явно не трябва да се върна. Не трябва да стигне тази информация до там. Сигурно ще изобличи някой. Затова са я притиснали нея. Притиснали са я, но е имала и някакъв личен мотив.
Аз- Имаш ли нужда от още пояснение или си готов да продължим напред?
Х.- Май не.
Аз- Добре, и ако сега се върнеш пак в онова пространство и разгледаш живота, през който преминахме, кое е нещото заради, което видя точно него?
Х.- Болката от предателството. Страхът от предателство.
Аз- Успя ли да си изясниш въпросите, които имаше?
Х.- Чувствам се по-добре, със сигурност. По-спокоен. Възможно е травмата от предателство да е била от това.