Кой построи пирадите в Египет? Има много и различни версии, но каква е истината си остава загадка, за която все- още няма обяснение.
Както обещах, представям ви част 2 на случилото се по време на Регресия на В. или втория минал живот, в който влязохме:
Аз- Къде се намираш?
В.- Пясък и пирамиди, големи пирамиди.
Аз- Къде?
В.- Египет.
Аз- Мъж или жена си?
В.- Жена съм, боса, с дълга бяла рокля, широка е, тип самодива. Имам много дълга, светло кестенява коса и съм млада, на около 25-30 год.
Аз- Коя година е?
В.- Трети век е, преди Христа.
Аз- Какво правиш там?
В.- Виждам пирамидите пред мен, аз съм ги построила и съм горда от това.
Аз- Коя си ти?
В.- Аз съм жена, с много мощни ръце. Ако искам сега мога да хвана пирамидата и да я изместя, да я хвана от основите и да я преместя, където аз реша. Аз съм ги построила, чрез моите заповеди, аз им казах кое и как да правят, всички ме слушат и съм с много голямо самочувствие.
Аз- В Египет ли живееш?
В.- Живея, на мен не ми трябва нищо, за да живея, живея на пясъка, сред пустинята, сред пирамидите, аз там живея, там витая, там стоя, не ми трябва друго, това е моят живот. Пирамидите са моят живот.
Аз- Вътре в тях ли спиш?
В.- Не, аз витая около тях, пазя ги, мога да пиша на тях, да рисувам. Искам всички да ги пазят, те са неприкосновени, те са много ценни.
Аз- Защо?
В.- Защото никой друг не може да ги построи, да ги пипа, да ги погледне, както аз. Аз ги виждам по друг начин, но тези, които ми помагат за построяването, те не ги виждат по този начин. За тях това са просто тухли, стени, заграждения, като кюлчета. Но за мен са много важни и ценни и хората още не разбират, нищо не виждат. Това е толкова важна информация, това е толкова неприкосновено, това е нещо толкова велико, но те още не го разбират.
Аз- С какво са толкова важни и величествени? Как ги чувстваш ти?
В.- Те могат да помогнат на много хора, ако повярват и се докоснат до тях могат да помогнат на много хора с неизлечими болести. Неприкосновени са, в тях има много сила и много енергия, но зависи кой се приближи до тях, може енергията да е много тъмна. Аз затова ги пазя, за да няма тъмни сили и енергии около тях, защото те са лечебни. Който повярва в тях и ги докосне може да бъде излекуван, може.
Аз- Как минава ежедневието ти?
В.- Витая около пирамидите, мога хем да летя покрай тях, хем да ходя като нормален човек. Има още много работа, трябва да издълбаем, да построим лъв. Както е седнал отпред лъвът, все едно ще пази пирамидите да се вижда, че са неприкосновени. Лъвът ще пази, той ще олицетворява запазването на пирамидите. Сега това ще правим, ще изградим лъва. Това ми е работата.
Аз- Какви способности имаш?
В.- Мога да летя, мога в момента, в който ръкомахам всеки да изчезне, да го преместя, да прави, каквото аз искам.
Аз- Има ли някой друг подобен на теб?
В.- Не, само аз съм, аз съм като вятъра просто, аз се сливам с него.
Аз- Но имаш физическа форма.?
В.- Да, виждам се, в момента, в който летя и съм на върховете на пирамидите, отново виждам тази бяла роба.
Аз- Това ли е мисията, с която си дошла?
В.- Да, много е важна. Мога и да лекувам, но само тези, които ми вярват. Мога да изцеля някой само като го докосна, те са много малки, аз съм много висока.
Аз- Колко много?
В.- Около 3, 4, 5 метра, а те са много малки, нормален ръст. Мисията ми скоро ще приключи и ще се махна, ще им оставя пирамидите.
Аз- Какво ще стане с теб?
В.- Ще се махна, ще се възродя в нещо друго, някъде другаде.
Аз- Това става, когато ти искаш, или?
В.- Не, има време и то наближава.
Аз- Какво става с теб после?
В.- Сливам се с вятъра и се превръщам в червен прах, до златист и отивам към слънцето, сливам се с него. Няма ме вече, това е. Спокойна съм, свършила съм си работата.
Оставям на вас коментарите и заключенията за всичко споделено, само вметвам, че В. нямаше представа за съществуващия Сфинкс при пирамидите.