До преди 5 год. живеех само и единствено в материалния свят, нито бях чувала, нито ме интересуваше нещо свързано с духовния свят. След което настъпи много рязка промяна в живота ми… около 3 години водех нещо като отшелнически живот (с разликата, че не бях в планината или в манастир), спрях да излизам, спрях да общувам с хората, с които общувах тогава. Повечето не знаеха какво ми е станало и казваха, че не съм същия човек, а аз не можех да дам адекватно обяснение, така че да ме разберат… единственото, което правех беше да чета и да уча, което беше изключително важен и ценен период в живота ми.. И така от едната крайност на материализъм бях отишла в другата крайност на отшелничество, но и в едната и в другата нещо ми липсваше.. това беше Балансът между двете. Мина доста време докато го разбера и го постигна, защото ние сме духовни същества, но в същото време сме в материалния свят, а след като сме в него значи все-още има какво да се желае от нас и имаме с какво да допринесем за еволюцията.