Имам пет годишна връзка. С приятеля ми правим опити за бебе от три години и нищо не се получава. Всичко ни е наред в изследванията и няма реална причина да не се получи. Млади сме, здрави сме, обичаме се. Затова дойдох тук, искам да видя дали има скрита причина, нещо от миналото, което да пречи.
Това беше част от споделеното на В. преди Регресия.
По време на процеса се върна в два минали живота и това, което преживя остави без думи и двете ни… В първия се видя като момиче на около 17 години. Живееше в малко селце с родителите, двете си братчета, на около 10 годинки и останалите хора, с които задружно се грижеха един за друг. Къщите им бяха като колиби. Жените отговаряха за децата, а мъжете за прехраната. Когато и казах да отиде по-напред в момент, който да е свързан с настоящето започна да диша учестено и да върти главата си в двете посоки. Нещо се случваше… „Те идват, идват… Мъже с коне нападат селото ни. Много са, а ние сме безпомощни. Те убиват родителите ми, братчетата ми… Нееее, не, пусни меее… Насилва ме, един от тях ме насилва. Това е той, не, не е възможно да е той… това е приятелят ми… Оставя ме да лежа на земята неподвижна, ни жива, ни умряла. Защо не ме уби, трябваше да го направи…“
Не успя да превъзмогне случилото се и този живот приключи на около 20-годишна възраст.
Във втория се видя в малка къща. Две дечица подскачаха щастливо около нея. Момиче и момче на около четири и седем годинки. Тя приготвяше вечеря. Чу вратата да се отваря и се втурна към него. Започнаха да се прегръщат. Когато погледна право в очите му остана безмълвна… Това отново беше той…, но този път се обичаха, имаха деца и бяха много щастливи заедно.
Когато и казах да отиде по-напред във времето се видя с много голям корем, бременна за трети пъти. „Боли ме, боли ме… Аз съм в къщата с децата, има и една възрастна жена. Цялата се потя, а жената ми слага кърпи на челото. Излиза, бебето излиза. Момиченце е, гушвам я в прегръдките ми, а тя ми се усмихва. Друго не се случва. Картината застива. Сега сякаш наблюдавам отгоре. Неее… Какво става, защо, защо? Умряла съм… Виждам как децата започват да плачат, бебето също. Прибира се и мъжът ми, държи тялото ми и го целува…. Объркана съм, не бях подготвена за това, не знам защо се случи така. Не искам да си тръгвам от там, от тях… но явно трябва. Пред мен се появява ярка светлина, сякаш ме вика към нея и аз тръгвам.
Това беше преживяното в Регресия на В.
Предполагам, че и вие, като нас ще останете изумени от случилото се и от това колко свързано е всичко…