Преди да се омъжи за баща ми, майка ми е имала е друг съпруг, който загива в катастрофа. Междувременно тя е в шестия месец. Детето не оцелява. Били са много щастливи, имали са силна любов. Нямам идея защо, но нещо постоянно ме тегли в тази посока, все искам да човъркам там. Изпитвам необясними чувства към станалото. Освен това този въпросният мъж е имал мечта да се занимава с право. Аз също от много малка имам афинитет към правото и в момента уча. Всичко е доста странно с тези „съвпадения“.
Това беше малка част от предварителния разговор с В.
Ето и част от уникалното преживяване и открития или по-точно припомняния по време на регресия:
В.- Намирам се в голяма библиотека. Седя на бюро и има няколко книги. Пред мен има лист хартия, ще пиша нещо, записки. Аз съм мъж, да мъж съм. Възрастен, на около 60 год. Имам големи сини очи, облечен съм в кафяви кожени дрехи. Това е библиотеката в Софийски университет, аз преподавам там. Имам толкова работа, трябва да прегледам тези книги и да се подготвя за утре.
Аз- Какви са тези книги, какво пише?
В.- Структури на правото, закони на правото…
Аз- Добре, това обяснява много неща. А сега се прибери вкъщи да видим имаш ли семейство. Посреща ли те някой…
В.- Отварям вратата и срещу мен виждам една жена, възрастна е. Държи питка, ще я слага да се пече. Усмихва ми се, блага жена е.
Аз- Каква ти е?
В.- Жена ми е.
Аз- Имате ли деца?
В.- Виждам едно момченце, играе си. Малко е, на около 6 годинки и е пухкавичко.
Аз- Какво ви е това момченце?
В.- Не знам… внуче ни е.
Аз- Къде са родителите му?
В.- Починали са, ние го отглеждаме.
Аз- Върни се малко по- назад във времето и виж какво е станало?
В.- В университета съм, вървя по коридора. Съобщават ми, че синът ми е починал в катастрофа. Свличам се на земята, чувствам се разрушен, опустошен.
(започва да плаче)
Аз- Дишай, дишай дълбоко.
В.- Не мога да се съвзема, все-още съм на пода.
Аз- Кой е синът ти? Познаваш ли го в настоящия живот?
В.- Не, не го познавам, но знам кой е… Това е той, първият съпруг на майка ми. Той е бил мой син, затова изживявах така историята им, катастрофата… И тя е била с него, починала е с него.
Аз- Коя тя?
В.- Съпругата му.. тя е майка ми в настоящето, тогава е била моя снаха. А малкия, момченцето им, това е баща ми в настоящия живот.
Аз- Значи те и преди това са били заедно, майка ти и този мъж?
В.- Да, само, че тогава са починали и двамата, а сега той я е оставил, за да може тя да продължи пътя си и да създаде семейство. Той не познава никой друг, само майка ми.
Аз- Но защо така се случва, че се разделят тук на Земята?
В.- Той не е готов, не е готов да остане за дълго на Земята…
Това беше част 1 от изумителното преживяване по време на Регресия на В.
Очаквайте част 2, в която ще разкрия спомените от втория минал живот, в който влязохме.