Нещо странно се случва с мен! От известно време започнах да получавам информация! Ей така, както си седя някъде и виждам някой за пръв път ми идва мисъл за този човек, казвам я и се оказва, че е така. И в ръцете си усещам силна енергия и топлина. В началото се плашех, не знаех какво се случва и какво да правя. Мисля, че това е нещо, което съм правила преди и го нося. Искам да видя дали е така и по какъв начин съм го използвала.
Това беше част от предварителния разговор преди регресия с К.
А ето и част от самия процес:
К.- Тъмно е, вървя по някакъв път. Облечена съм в светла, кремава роба. Косата ми е дълга, черна.
Аз- Накъде отиваш?
К.- Виждам светлини пред мен, населено място.
Аз- Там ли живееш, прибираш ли се?
К.- Не знам, не. Търся някого… Мъж с брада.
Аз- Защо, какъв ти е този мъж?
К.- Не знам, търся го за нещо. Да говорим.
Аз- Отиди в момента, когато се срещаш с него.
К.- Пред къщата съм, виждаме се през прозорчетата. Той не иска да говори с мен. Не приема това, което съм. Не иска да излезе дори.
Аз- Какъв ти е този мъж и какво не може да приеме?
К.- Брат ми е. Не знам какво… Нарича ме вещица.
Аз- Защо, с какво се занимаваш? На какъв език общувате?
К.- Не знам, не го разбирам. Сега не го говоря, там го разбирам. Нещо като арабски е.
Аз- Върни се назад във времето и виж защо те нарича вещица?
К.- Бъркам билки, бера ги. Слагам ги на рани, лекувам…
Аз- На колко години си там?
К.- Малка съм, на 10.
Аз- С кой живееш? От кой си видяла това?
К.- С родителите ми. От никой не съм го видяла.
Аз- Отиди напред във времето…
К.- В тази къща съм на родителите ми. Убили са ги… Заради мен…
Аз- Защо? Как те приемат хората? Има ли заплаха и за теб?
К.- Не. Едни ме приемат и идват да ги лекувам, други не ме приемат.
Аз- А с брат ти какво стана?
К.- Не знам нищо за него…
Аз- Виж, разпознаваш ли го като някой от настоящия живот?
К.- Усмихва се. Знам кой е. Това е момчето, за което ти споменах в началото на разговора ни.
Аз- Защо сте се срещнали в настоящия живот?
К.- За да ме приеме. Усмихва се. Най-накрая ме приема.
Аз- Добре. Отиди още по-напред във времето.
К.- Виждам друго, друг живот. Облечена съм в голяма рокля. Тичам и скачам пред една голяма къща с едно момиче и едно момче. Момичето ми е сестра. Момчето не знам.
Аз- В тази къща ли живеете?
К.- Да, с още хора.
Аз- Отиди същият ден на вечеря и виж с кого вечеряте?
К.- Има много хора. Едните работят там, другите са ни роднини.
Аз- А родителите ви?
К.- Няма ги. Майка ни е починала, а баща ни го няма изобщо.
Аз- Пренеси се 10 години по-напред във времето и виж как се развива животът ти? Работиш ли?
К.- Хмм, не работя. Тайно бъркам нещо?
Аз- Защо тайно, от кого тайно?
К.- От всички.
Аз- А сестра ти, тя знае ли?
К.- Да.
Аз- Какво бъркаш?
К.- Някакви неща, помагам на някаква жена, нося и ги.
Аз- И тя какво прави с тях?
К.- Пие ги.
Аз- Болна ли е?
К.- Била е болна.
Аз- С тези неща, които и даваш ли се е оправила?
К.- Май да, но още ги пие тайно.
Аз- Защо тайно?
К.- Хората го осъждат.
Аз- Пренеси се по-напред във времето и виж как се развива животът ти по-натам.
К.- Няма ме….
Аз- Върни се по назад във времето, когато настъпва физическата смърт? Как се случва?
К.- Все едно на сила.
Аз- Убили ли са те?
К.- Изяла съм нещо? Някой ми е дал да изям нещо.
Аз- На каква възраст си?
К.- Може би около 40.
Аз- Докато се храниш ли се случва?
К.- По- скоро в съня ми.
Аз- Кой го прави?
К.- Роднина някаква, жена.
Аз- Защо?
К.- Заради това, с което се занимавам, разбрали са.
Аз- Някой от този живот разпознаваш ли в настоящия?
К.- Не съм сигурна за сестра ми, дали не е дъщеря ми сега…
Аз- Ок. По време на смъртта в съня, усещаш ли нещо?
К.- Не знам, плаче ми се.
Аз- Защо?
К.- Мъчно ми е за сестра ми.
Аз- Тя при теб ли е в стаята?
К.- Спи.
Аз- Какво става после?
К.- Става леко…