Споделям част от преживяването по време на Регресия на Х.
Х- Намирам се в нещо като тъмница. Затворен съм, няма никаква светлина от никъде… Обут съм с дървени обувки, дрехите ми са мръсни…
Аз- Какво правиш там, защо си затворен?
Х- Не знам, изглежда нещо съм направил.
Аз- Върни се малко по-назад във времето, в момента, в който те отвеждат там.
Х- Водят ме трима мъже, двама отстрани и един отзад. Вързан съм с вериги. Намираме се на площад, пълен с хора… Те трябва да решат каква ще е присъдата ми, смърт или доживот в тъмница. Избират тъмницата, така се озовавам там…
Аз- Върни се още малко по-назад във времето и виж какво си направил и как те залавят.
Х- Вкъщи съм, спя до жена ми и детето. Събуждам се от стъпките и гласовете, които чувам. Те идват за мен… Поглеждам през прозореца и виждам мъже с факли. Тръгвам да бягам, излизам по стълбата, която води към покрива. Бягам по покривите на къщите, подхлъзвам се и падам. Озовавам се в улица с два изхода. Чувам гласове и от двете страни. Успокоява ме това, че не знаят как изглеждам. Знаят къде живея, но не знаят кой търсят. Измъквам се…
Аз- Върни се малко по-рано същата вечер и ми кажи какво правиш, с кого вечеряш?
Х- Намирам се в бар или кръчма, пия бира, не, не знам дали е бира… пия нещо, изглежда чакам някого или нещо… Идва жена и сяда до мен. Говорим, тя сякаш ме успокоява и ми казва, че всичко ще бъде наред. Хваща ме за ръката.
Аз- Това жена ти ли е?
Х- Не, друга жена е.
Аз- Каква ти е, какво става после?
Х- Не знам каква ми е, но я чувствам близка, имам и доверие. Ставаме от там… Правим любов…
Аз- Къде сте?
Х- В някаква стаичка с много малко легло. Между нас има много страст и приятелство.
Аз- По- рано каза, че те е успокоявала? Защо? Тя знае ли какво си направил?
Х- Да, тя знае всичко… Само на нея мога да се доверя… Сега си спомням… Убих човек… Затова бягам… Той говореше против мен невярни неща, клеветеше ме.. Дойде в ковачницата ми… Да, аз съм ковач, кова оръжия, мечове, саби… Там го убих… Разчлених тялото му, махнах дъските от пода, зарових тялото му и ги заковах наново… Знаех, че ще дойдат за мен. Това беше последното място, на което го бяха видяли…
Аз- Какво стана после? Продължаваш ли да бягаш?
Х- Няколко дни, уморих се… Предавам се на стражите…
Аз- Така ли се озова на площада, вързан с вериги?
Х- Да.
Аз- Колко време оставаш в тъмницата?
Х- Не знам, цял живот… Излизам от там, но вече съм много възрастен, нямам сили и желание за нищо… Може би съм на около 80 год…
Аз- Някой посещаваше ли те през тези години?
Х- Не, никой. Само ми носеха храна, колкото да оцелея…
Аз- Къде отиваш след като излезеш?
Х- Връщам се в къщата, но… тях ги няма, няма никой.. заминали са си…
Аз- Тръгваш ли да ги търсиш?
Х- Не, оставам там и чакам смъртта…
След Регресията:
Аз- Как си?
Х- Малко странно, къде ме изпрати ти? Какви бяха тези решетки, тъмници?
Аз- Не знам, ти сам ще намериш отговорите? Как смяташ, защо точно този минал живот? Какво полезно можеш да си вземеш от преживяното?
Х- Трябва да помисля, но едно от нещата е, че понякога една грешна стъпка може да ти коства много…