Имала съм няколко сериозни връзки. Когато е настъпвала раздяла, ми е било гадно, но с времето ми е минавало. Това не стана с последният мъж, с когото имах отношения. Събираме се, разделяме се и после пак. Не мога да си обясня защо все ме тегли към него като не се получава. Искам да видим дали ще излезе нещо в Регресия за отношенията ни.
Това беше част от споделеното на Н. преди процеса. Ето и част от преживяното:
Н.- Тъмно е. Тъжно ми е.
Аз- Защо, от къде идва тази тъга?
Аз- За кого?
Н.- За мен.
Аз- Защо?
Н.- Сама съм, искам някой да бъде тук.
Аз- Кой?
Н.- Няма значение, просто да има някой.
Аз- Какво става после?
Н.- Има една сянка в тъмното, мъжка сянка. Ходи напред-назад, има шапка.
Аз- Кой е този мъж, познаваш ли го?
Н.- Знам, че го познавам, но не мога да го видя. Нещо мисли, ходи напред-назад.
Аз- Добре, отиди още по-напред в друг момент?
Н.- С рокля с обръч съм, пепел от рози. С къдрава коса, вдигната. Седя до голям прозорец. Голяма къща е, като имение, но не е дворец.
Аз- Защо си с такава рокля? Има празненство ли?
Н.- Не, така се обличаме.
Аз- Какво има наоколо?
Н.- Река, мост…
Аз- Какво има в тази стая, в която си?
Н.- Голяма маса, столове, камина. Масата е от камък, столовете дървени, камината не гори. Нямам емоция на лицето. Отвън има хора с каруци, шумно е.
Аз- Разходи се и виж има ли някой, имаш ли мъж?
Н.- Не, нямам.
Аз- Как минава ежедневието ти?
Н.- Не работя.
Аз- А как се издържаш?
Н.- Не знам, имам голяма къща.
Аз- Отиди на вечеря същата вечер. С кой си?
Н.- С много хора. С мъже?
Аз- Семейство, приятели?
Н.- Приятели. Всички са ми близки. Наблюдавам един мъж в средата, той само седи, не говори. Има метални чаши.
Аз- Какво става после?
Н.- Ставам от масата и си отивам в стаята, ще си лягам.
Аз- Изпитваш ли привличане към някой от тези мъже?
Н.- Не, добре ми е сама. Само този, който не говореше, той не знам…
Аз- Отиди още по напред?
Н.- На терасата съм и гледам как тръгват каретите. Изпращам някой, 3, 4 карети. Не знам кой е вътре. Те тръгват, аз не говоря с никой там.
Аз- После?
Н.- Разхождам се, харесва ми.
Аз- Щастлива ли си?
Н.- Не.
Аз- Защо?
Н.- Имам власт, всички мен слушат?
Аз- Каква си ти?
Н.- Не знам. Благородна дама, някаква лейди…
Аз- А защо казваш, че не си щастлива?
Н.- Липсва ми нещо… мъж…
Аз- Отиди по напред?
Н.- Пак съм на тази тераса. Имам бръчки. Има много хора, носят ми чай.
Аз- Има ли още нещо важно, което искаш да видиш в този живот?
Н.- Не.
Аз- Доволна ли си от това прераждане?
Н.- Да, била съм строга, но добра. Оставила съм къщата на много хора да живеят в нея.
Аз- Добре. Искам сега да се пренесеш в момента, в който за пръв път се срещаш с мъжа, за когото ми спомена. Дали ще е в минал живот или просто ще се срещнете като души във Вселената?
Н.- Не мога, не го виждам. Нищо не излиза, не усещам нищо.
След процеса:
Това цялото е мокро, през цялото време ми текоха сълзи. Ти не знаеш колко е реално това нещо. Ти знаеш ли колко реално се виждах, аз направо не мога да повярвам.
Аз- Как се чувстваш?
Н.- Не на себе си.
Аз- Имай предвид, че процеса не е приключил. Наблюдавай се в следващите дни, особено, когато се унасяш да заспиваш и когато се събуждаш. Може да ти дойдат мисли, чувства като инсайт и да ти се изяснят много неща.
Около 10 дни след процеса Н. ми сподели следното:
Изясни ми се, всичко ми стана ясно. Това е бил той, помниш ли мъжът на вечерята, за който ти казах, че наблюдавам и не говореше. Той е бил. И каретите, когато тръгваха е бил там. Отивал е на война, от която не се е върнал. Аз съм го изпратила. (Очите и се насълзяват) Обичала съм го, но той не е бил на нивото ми, бил е с по-ниско потекло и не съм имала право да бъда с него. (Сълзи се стичат от очите и)
Сподели още:
Не знам какво отключи в мен, но след като бях при теб започнах да сънувам много често и всичко се сбъдва, а преди това сънувах много рядко и нищо не помнех. Ти си уникална, начина, по който водиш процеса, начина, по който говориш. Не ти правя комплимент, наистина това, което правиш е впечатляващо. Успя да изкараш толкова много от мен. Благодаря ти!