Споделям част от още едно вълнуващо духовно пътешествие назад във времето:
Р- Тъмно е, много е тъмно. Аз съм малка, на около 3, 4 год. Страх ме е. Затворена съм в килер.
Аз- Защо, кой те е затворил там?
Р- Не знам, плача и ме е страх.
Аз- Потърси врата и ключалка, опитай се да излезеш.
Р- Излязох, в къща съм, на втория етаж. Прилича ми на американска къща. Голяма е, има много стаи.
Аз- Върни се малко по-назад и виж какво е станало, как си се озовала в килера?
Р- Излязох отвън, да точно американска къща е. Няма ограда, която да огражда къщата, а директно можеш да си влезеш към гаража и вратата. Виждам един съсед с куче, разхожда го. По-спокойна съм.
Аз- Отиди малко преди момента, в който се озоваваш в килера, за да видим какво е станало?
Р- Пак се върнах там, аз сама се затварям. Крия се и плача.
Аз- Защо, какво става?
Р- Чувам ги да се карат, викат много силно. Той я напада, кращи и, не иска да я чуе. И двамата не се чуват, не се разбират. Аз съм на нейна страна, искам да спрат. Крия се тук, за да не ме видят, чувствам се виновна, все едно се карат заради мен.
Аз- Това родителите ти ли са?
Р- Да.
Аз- Представи си ги пред теб. (Отново заплаква) Чуй как ти казват, че те обичат и ти нямаш вина. Те са възрастни и трябва сами да решат споровете си, с които ти нямаш нищо общо.
Р- Да, точно това исках да чуя. Те сякаш ме бяха забравили. Сега ми е малко по-добре.
Аз- Отиди по-напред във времето в някой от най-важните моменти в този живот.
Р- Сватба. Омъжвам се.
Аз- Щастлива ли си?
Р- Да, мой е изборът. Пищна сватба е, с много хора. Повечето не ги искам, лицемери са. Всички са насядали на столчета в градина, точно американски стил.
Аз- На каква възраст си?
Р- 27, това ми излезе като цифра.
Аз- А съпругът ти?
Р- Не е много по-голям от мен, на около 30 е.
Аз- Добре, отиди още по-напред във времето да видим как се развива животът ти?
Р- В къща съм, с децата. Момиченце и момченце. Момичето е на 7, момчето е по-малко, на около 2.
Аз- А мъжът ти, на работа ли е?
Р- Няма го, не усещам да се прибере.
Аз- Заминал е някъде за по-дълго ли, командировка?
Р- Не знам, не. Няма го.
Аз- Отиди в спалнята и отвори гардероба. Има ли мъжки дрехи, вещи?
Р- Не, няма нищо. Явно сме се разделили, но аз съм добре. Не ми липсва.
Аз- А как се издържате? Работиш ли?
Р- Не работя, но нямам финансови притеснения. Гледам децата.
Аз- Добре. Отиди още по-напред във времето.
Р- На някакъв паркинг съм, тъмно е. Има локви и е кално. Вървя, търся червена кола. Страх ме е, не знам какво правя там.
Аз- Сама ли си, има ли някой наоколо?
Р- Сама съм, има един мъж. Наблюдава ме, крие се, наднича между колите, не ми мисли доброто. Аз седя и съм изпаднала в паника, чудя се какво да направя.
Аз- Къде е колата ти? Можеш ли да изтичаш до нея?
Р- Не, ще стане още по-лошо. Той само чака да се кача в колата, за да ме нападне.
Аз- Как си се озовала там? Познаваш ли този мъж?
Р- Не знам как, тръгнах от вкъщи, но трябваше да е друго, не той. Много добре го познавам, лош е, не е хубав човек. Обсебен е от мен.
Аз- Капан ли са ти устроили? Кой е? Да не би да е бившият ти мъж?
Р- Да, капан. Той е. Луд е, има моменти, в които откача, както си стои и изведнъж започва да крещи.
Аз- Как се развива сцената? Успяваш ли да си тръгнеш?
Р- Не, следи ме под око. Иска да съм около него. Чувствам, че ме е изнасилил, мръсна съм, кална. Изпаднала съм в апатия. Всичко ми е безразлично, все ми е тая. Ужасно е. Сега си давам сметка защо реагирам толкова емоционално, когато по телевизията чуя за изнасилване… И на мен ми се е случило преди…
Аз- Какво става след това?
Р- В съда сме. Чакам решението. Около него има тълпа журналисти, телевизии. Споменават името му. Популярен човек, май е футболист.
Аз- Произнесоха ли решението?
Р- Да, осъден е, но не е заради мен, заради друго е. Не ми е мъчно за него.
Аз- После какво става?
Р- В някакво ранчо съм.
Аз- Какво правиш там?
Р- Усмихва се. Много съм влюбена, толкова е прекрасно. Най-накрая съм получила това, което заслужавам.
Аз- Там ли живеете?
Р- Не знам, май за първи път прекарваме повече време заедно.
Аз- Как се развиват отношенията ви?
Р- Тъмно е, нищо не виждам?
Аз- Върни се малко по-назад?
Р- Май съм умряла. Започва да плаче. Катастрофа, той е карал. Виждам го как седи и плаче. Искам да се върна, не му е сега времето, много съм ядосана, бясна съм. Искам да се върна.
Аз- Какво става? Успяваш ли?
Р- Не, много съм зле. Не успях да се върна, ядосвам се.
Аз- Виж, посреща ли те някой?
Р- Не, никой няма. Ааа, чакай появи се, жена е. Няма тяло, но знам, че е жена. Много ми се радва, но аз съм сърдита. Появяват се и други, основно мъжки души са. Говорят ми нещо, учат ме, казват ми, че е за добро, но аз не ги чувам, не искам да ги слушам. Не ми говорят де, изпращат ми информация като телепатия.
Аз- Някоя от тези души напомня ли ти на някой от настоящия ти живот?
Р- Усмихва се. Да, това е мама, първата, която ме посрещна. Нали ти бях споменала, че имаме много силна връзка в настоящия живот.
Аз- Значи се познавате от преди и сте били заедно?
Р- Да.
Аз- А някой друг от живота, който разгледахме прилича ли ти на някой от настоящето? Бившият ти мъж?
Р- Не, не го познавам.
Аз- Мъжът, в който се влюби преди катастрофата?
Р- Усмихва се. Да, това е съпругът ми.
Аз- Отново сте се намерили.
Р- Да.