Споделям с вас част от още едно вълнуващо изживяване по време на регресия и накратко споделеното след процеса:
Т.- Намирам се на кораб, много е голям. Аз съм мъж, на средна възраст.
Аз- Какво правиш на този кораб? Къде отиваш?
Т.- На него работя, не знам точно на каква длъжност, но съм на шефска позиция.
Т.- Точно се прибрах от дълго плаване на острова, на който живея.
Аз- Виж къде се прибираш, очаква ли те някой?
Т.- Прибирам се в нещо като колиба, голяма е… Има много жени и деца, чакат ме и много ми се радват.
Аз- Какви са ти тези жени, усещаш ли близка някоя от тях?
Т.- Три от тях са ми жени, другите са техните майки.
Аз- Имаш ли предпочитания към някоя от трите?
Т.- Не, сякаш не изпитвам много силни чувства към някоя, но те всички много ме обичат. Аз се грижа за всички, за жените, майките им и децата. Печеля добре на кораба, но нещо не се чувствам като на мястото си, нещо не е както трябва да е.
Аз- Защо, какво ти липсва?
Т.- Това не е родното ми място. Аз съм от Испания, но напуснах родината си преди много години и се заселих тук, на този остров. От една страна съм щастлив, доволен от работата, имам жени, деца, но ми липсва родината…
След регресията:
Аз- Е, как си?
Т.- Знаеш ли… Това, което преживях ми даде насоки да помисля накъде искам да поеме от тук насетне животът ми. И в настоящето напуснах родината си преди много години, живях на различни места по света, задържах се най-дълго тук, в България, но сякаш все търся нещо, което не ми достига и искам да отида някъде другаде… И сега, ако не ме задържаха определени обстоятелства тук, може би пак щях да замина за някъде.
Аз- И какъв извод или обобщение би могъл да си направиш?
Т.- Мисля, че трябва да се чувствам добре на мястото, където съм с избора, който съм направил.