Л.- Имам просто едно усещане на тежест и лекота, едновременно.
Аз- Къде са тези усещания?
Л- Във всяка една част от тялото ми. Все-едно по някакъв начин съм върху вода и се движа върху тази вода. Чувствам сякаш тялото ми не съществува, че съм прашинка, но усещам напрежение, не знам защо. Чувствам устата ми огромна в момента, ако е уста… Доста голяма е и също ми се вие свят. Все едно се вия като вълна, но трептящо такова. Може би съм скала, не знам.
Аз- Скалааа??- тук ме хвана непоодготвена. Чувала съм теории, че първоначално сме били минерали, след това животни и сме еволюирали до човешки същества, но за първи път ми се случва някой да се усеща като минерал по време на Регресия…
Л.- Не знааам… (смее се). Много странно усещане.
Аз- Има ли усещане за движение?
Л.- Да, все-едно аз съм влязла в нещо, което се движи и мърда, такова като трептене. Не знам дали прави смисъл, но се чувствам много по-голяма и подута, отколкото всъщност съм и сякаш усещането ми е, че съм в нещо друго.
Аз- Какво може да е това нещо друго?
Л.- Не знам, или скала, или голямо дърво или много, много дебел човек, нещо много масивно.
Аз- Но ти си в нещо голямо или ти си самото нещо?
Л.- Все-едно аз съм скелета и съм много мъничко в това голямо нещо.
Аз- А ти какво си?
Л.- Аз съм буквално…. чувствам се като… не знам, не мога да кажа точно какво съм…
Аз- Има ли усещане за материалност?
Л.- Не.
Аз- Много интересно, какво друго можеш да ми опишеш?
Л.- Чувствам, все-едно имам лек въртеж в главата и не е да съм в пространство като в нашия си свят, в едно нищо съм, тъмно е.
Аз- Има ли нещо друго или някой друг около теб?
Л.- Не, чувствам се сама.
Аз- Какво правиш там?
Л.- В момента просто стоя или лежа в това нещо, в което съм. Все-едно наистина съм скала, дърво или вълна, има някакъв въртеж, но усещам тежината на нещо върху мен и това ме кара да си мисля, че все-едно съм част от нещо. Но е повече усещане, отколкото аз да се виждам в нещо.
Аз- Знаеш ли каква е целта на това състояние, в което се намираш?
Л.- Усещането, което имам е просто все-едно да ме разтресе, не знам дали това е цел, но усещането ми е такова.
Аз- Представи си, че отиваме 5 години по-напред във времето. Какво се случва?
Л.- Ми сега се чувствам като плоча.
Аз- Хмм, като плоча?
Л.- Да, определено моето не е… не виждам, но тялото ми се усеща по различен начин. Значи в момента се чувствам все-едно аз съм си аз, но съм плоча, плоска, ръцете ми са ужасно дълги и стигат до… всичко е много дълго и съм плоска. Много интересно усещане. Чувствам се в моето тяло, но деформирано, тъй като пропорциите са по-различни от това, което познавам до момента.
Аз- Къде се намираш?
Л.- Намирам се на нещо, което е много дълго и аз съм легнала… като стълб, все-едно. Иии гръбнака, той просто е върху тоя стълб. Аз съм плоска и съм в тоя стълб. Но аз съм много на високо. Не е като от нашето време, по начина, по който ние виждаме света. Всичко е зелено и жълто, като в приказка. Все-едно си излязъл малко от филм. И това усещане и моите пропорции са по тоя начин. Всичко е доста светло.
Аз- Знаеш ли в кое време е?
Л.- Бая отдавна.
Аз- А ти какво правиш там?
Л.- Аз, гърба ми просто е върху тоя стълб и аз седя върху него и гледам към небето, това е.
Аз- Какъв е смисълът на този живот, как преминава?
Л.- Имам чувството, че все-едно е за събиране на енергия или за предпазване. Нямам вътрешно усещане да знам, ок, това трябва да направя. Просто наблюдавам.
Аз- Можеш ли да си погледнеш тялото надолу? Имаш ли дрехи, обувки?
Л.- Нямам обувки, имам дрехи. Най-обикновени, кафяви, бежави.
Аз- Добре, представи си как повдигаш ръце пред лицето си и ми кажи какви са? По-нежни, по-груби?
Л.- Първото нещо като каза ръце и си помислих за косми на ръцете, на пръстите… (смее се)
Аз- А успя ли да ги видиш?
Л.- Да, доста тъмни, с косми. Трябва да съм мъж. И усещам, където са ми гениталите, че трябва да имам пенис, но не знам дали имам.
Аз- Как се усещаш в това тяло?
Л.- Много леко и много по-приятно от предишното. В предишното имах усещане за тежест, а сега за лекота и дълбочина. Непропорционална съм, но не е проблем. И понеже съм на високо… Яко е…
Аз- Какво следва?
Л.- Имам чувството, че трябва да сляза от това, на което съм в момента, от този висок пиедестал и това е нещото, което искам да направя. И като сляза какво ще се случи, не знам.
Аз- Искаш ли да слезем?
Л.- Да. Сега съм в поле и съм нормално малко човече. Пак съм със същите дрехи, но съм в поле, което е пълно със златно жито.
Аз- Как се усещаш в това съществуване?
Л.- Нормално, човешки, но има едно объркване.
Аз- От къде идва това объркване?
Л.- Може би от неизвестност? Имам усещане за цел, но не знам каква е…? Не знам какво трябва да свърша, къде трябва да отида… По-различно е от преди, когото бях в това нещо. Не знам дали не съм била бебе, вътре в това, което трябва да ме роди, но усещането ми беше като на дърво, скала.
Аз- Върни се пак в това състояние, в това нещо. Какво е усещането сега?
Л.- Същото, но го няма този въртеж и тежестта е много по-малка. Не знам дали успявам да се върна в това състояние. Имам усещане за тежест, но не е толкова силно.
Аз- Добре, пренеси се напред 1 година във времето. Къде се намираш сега? В какво състояние си?
Л.- Не съм сигурна, не знам.
Аз- Като усещане?
Л.- Много по-леко и съм седнала, но съм такава като спагета, не съм стабилна.
Аз- Бебе ли си?
Л.- Не знам дали съм бебе, но не се виждам като бебе.
Аз- А като?
Л.- Някакси като листо едно такова, никакво… (смее се)
Аз- Има ли някой около теб сега?
Л.- На пейка съм, много голяма пейка. Има други такива като мен. Пейката е направена в скала, на много голяма, висока скала. Всичко е много високо при мен, не знам защо така?
Настъпва секундно мълчание…
Аз- Какво става?
Л.- Нищо, просто стоим и се клатим.. (засяваме се)
Аз- Мислиш ли, че беше в корем и се роди бебе? Или как си обясняваш това чувство, което имаше?
Л.- Усещането, което имам е, че просто съм преминала от една форма в друга форма. Предишната, първоначалната беше мноооого тежка и да, аз се чувствах много като затворена, докато сега много по-лека и отворена, но пак на високо, което не разбирам защо съм на високо…
Аз- На друга планета ли си?
Л.- Ми не знам дали съм на друга планета, но съм в тази скала, която е много на високо.
Аз- Знаеш ли там дали има живот, цивилизация?
Л.- Хора?
Аз- Да.
Л.- Не, не виждам, не усещам.
Аз- Имаш ли нужда да видим нещо повече тук при тази пейка, скала, листо?
Л.- Интересно ми е да видим какво правят тук тези като мен? Изглеждат като мен, но дали са преминали, дали са усетили нещата като мен…?
Аз- Питай ги..?
Отговорът може да бъде просто като усещане…
Л.- Първото като усещане е болка в главата. Не трябва да са там, не искат да са там.
Аз- Защо?
Л.- Не е трябвало да бъдат там.
Аз- А къде?
Л.- Не знам.
Аз- А ти добре ли се чувстваш там?
Л.- Аз се чувствам спокойна там.
Аз- Разбираш ли това, което ти казват?
Л.- Като начин на комуникация, да, но не е чрез думи и уста,Както ние имаме.
Аз- Може би чрез енергия, интуиция.
Л.- Може би интуиция.
Аз- А какво трябва да правите там?
Л.- Имам усещане, че краката ми в моментното състояние, което е като стеблото на листото, че трябва да се закачи някъде, но не знам пак дали това е нещо, което измислям или е нещо, което искам да се случи. Не мога да го обясня.
Аз- Как може това да се случи?
Л.- Трябва да скоча от тази пейка, на която съм в скалата.
Аз- Искаш ли да скочим?
Л.- Малко ме е страх, но да.
Аз- Добре, ще преброя от едно до три и когато кажа едно, скачаме. Едно, две, три… Какво става?
Л.- Очаквах да падам бързо, но падам бавно и е супер яко?
Аз- Къде падаш?
Л.- Надолу, представи си една огромна, огромна скала, надолу, надолу, надолу и аз просто падам.
Аз- Все-още ли си лист?
Л.- Все-още съм плоска.
Аз- Има ли страх?
Л.- Не, има лекота.
Аз- Ти приземи ли се вече?
Л.- Все-още се рея. Не знам къде ще се приземя.
Аз- Сега ще преброя от едно до три и като кажа три, ти вече ще си на Земята. Едно, две, три… Мълчание… Какво става?
Л.- Всичко е кафяво и аз съм много мъничка.
Аз- Мъничка като години, размер?
Л.- Размер… но мога да вървя…
Аз- Човешка форма?
Л.- Като мравчица.
Аз- Хм… Така се усещаш?
Л.-Да, като мравчица. Чиста, всички мравчици са чисти.
Аз- Има ли други мравчици?
Л.- Да, има много..
Аз- И какво правиш ти?
Л.- В момента просто се оглеждам, защото не трябва да съм тук. Току-що пристигнах и трябва да видя на къде да отида. Но пак имам усещане, че трябва да отида някъде.
Аз- Огледай се наоколо и виж на къде ще те отведе усещането?
Л.- Има много мравчици и отивам при тях. Чувства се добре при тях, но знам, че имам друга цел. В момента си говоря с тях.
Аз- Какво правите?
Л.- Просто си говорим, и ръхомахаме с каквото имат мравките. На два крака сме, не както са нормалните, с четири. Те все-едно са от друго време и мога да науча много от тях, затова какво има извън това, което познавам и знам.
Аз- Те могат ли да ти отговорят на всеки въпрос?
Л.- Усещането ми е, че да и са такива… еее, как не го знаеш това… но не го казват по-гаден начин.
Аз- Искаш ли да останем още тук?
Л.- Можем да тръгнем.
Аз- Сега ще преброя от едно до три и когато кажа три, ще се озовеш в някоя важна за теб ситуация.
Л.- Имам чувството, че съм пред майка ми. Седнала съм на масата. Малка съм, на около 3-5 год. Тя седи пред мен.
Аз- Какво ти казва?
Л.- Просто наблюдавам тази ситуация отстрани.
Аз- Как се чувстваш?
Л.- Усещам някакво стягане в сърцето, кара ми се. Чувствам, че не съм достатъчна.
Аз- Искаш ли да и кажеш нещо?
Л.- Просто да спре. Не искам да се чувствам по този начин.
Аз- Нещо друго имаш ли да видиш в тази ситуация?
Л.- Не мисля, че има какво, или нямам нуждата.
Интересно ще ми бъде да коментирате това преживяване по време на Регресия.
Възможно ли е или това бяха просто по-различни усещания, какво мислите?