Нямам конкретна причина за посещението ми. Просто съм човек, който се интересува от различни теории. Искам да видя има ли го, няма ли го прераждането? Какво ще се случи. Винаги следвам знаците и съм много интуитивен. Постоянно ми се случват някакви неща, на които нямам обяснение.
Тръгвам на път, заредил съм, всичко с колата ми е наред и от нищото решавам да спра на бензиностанция, нямам идея за какво. Спирам и след това колата не иска да запали. След един час пали и всичко е наред. Айде кажи ми какво е това?
Друг път пак тръгвам с колата, на пътя съм и изгасва. Аз винаги си поддържам колите и нямат проблеми. Минава известно време, паля и тръгвам.
Сега чета книга и във всеки момент знам какво ще стане, знам какъв ще е краят. Чета я за първи път, нито съм гледал филм, нито имам информация, а знам всичко.
Това беше част от споделеното на В. преди Регресия. Ето и какво се случи:
В.- Тъмно е, нищо не виждам. Усещам напрежение в главата. Не мога да направя нищо. Черно е. Сега ми се явява картина от детството. В къщата, в която живеех. Седя си на терасата, на 10-12 год съм.
Аз- Как се чувстваш?
В.- Добре, щастлив.
Аз- Искам да се върнеш още по-назад във времето?
В.- На около 3 год съм. С майка ми и баща ми сме в стаята в другата къща. Аз съм си в креватчето.
Аз- Искам да се видиш на 2 год?
В.- Седя си в кошарката.
Аз- Виж се сега като бебе, на 7, 8 месеца?
В.- Майка ми ме държи, аз съм в пелени.
Аз- Искам сега да се върнеш още по-назад, когато си в 7, 8-ия месец в корема на майка ти. Какво е усещането там?
В.- Не виждам.
Аз- Добре, върни се още по-назад, когато си във Вселената просто душа, преди да дойдеш в настоящия живот. Какво се случва там, какво е усещането?
В.- Безтегловност такава.
Аз- Сега искам да отидеш в момента на физическата ти смърт в някой минал живот и да ми кажеш къде се намираш и какво се случва?
В.- Не мога да видя точно, пак е много тъмно.
Аз- А как се усещаш?
В.- Като усещане, скромна къща на легло. Стар съм, на около 60-70 и съм сам.
Аз- Къде се намира тази къща?
В.- Не знам.
Аз- Отиди няколко дни преди това, когато си жив?
В.- Извън къщата съм. Има някакво куче. Не мога да разбера посрещам ли, изпращам ли някой?
Аз- Има ли други къщи наоколо?
В.- Не.
Аз- Къде се намира, как изглежда?
В.- В гората е, стара, едноетажна.
Аз- Като от днешно време, или?
В.- Не, османско.
Аз- Как се препитаваш?
В.- Имам си пари, нищо не правя.
Аз- Сам ли живееш? Как изглежда къщата отвътре, има ли осветление?
В- Да, сам. Няма светлина. Пролетно време е. Готвя на стара печка. Има питка.
Аз- Върни се още 10 години по-назад?
В.- В гората съм. Чакам някой.
Аз- С какво си облечен?
В.- С носия, отгоре с османското наметало.
Аз- Отиди в момента, в който идва този, който чакаш?
В.- Хайдути идват.
Аз- Колко?
В.- Много.
Аз- Какво става после?
В.- Можем ли да спреме?
Аз- Какво стана?
В.- Нищо не е станало, ама… Странно ми е всичко.
Аз- Не искаш да видиш какво се случва?
В.- Искам да го спра това нещо и да го обсъдим.
Аз- Ок.
Разговора:
В.- Единственото нещо, което ми излезе беше Вълчан Войвода. Аз съм Вълчан Войвода, а това ми изглежда абсурдно, смешно. Не знам дали е реално. Аз сега чета книгите и ти казах, че знам всичко кое, как се случва. Най-странното е, че съм на 90% сигурен, че знам къде има нещо негово и не знам защо го знам.
Аз- Ти нямаш ли отговор на въпроса?
В.- Ами нямам и затова исках да дойда да видя какво ще стане. Всичките неща, които се случват напоследък, това, което чета, аз това го знам, знам местата, знам всичко. И сега Вълчан ми излезе точно на това място, където са заровени парите. Хората се заблуждават по името на мястото. Аз ще отида да го видя това място и ако го намеря от първия път ще ти се обадя да ти кажа.