Споделям с вас част от регресията на един млад мъж, който нямаше конкретно търсене… Просто от известно време се интересуваше от тематиката… Оставихме процеса да се движи в естествен ход, като зададохме отправна точка да ни бъде този минал живот, който е най-добре за него и за който е готов като информация.
Действието се развиваше в щатите по време на втората световна война. Той беше мъж израснал в имение с щастливо детство. На около 20 годишна възраст беше призован да се включи във войната, оставяйки родителите, малката си сестричка и момичето, за което мечтаеше да се ожени след войната (с нея бяха съседи и били заедно още от детските години).
Времето, което прекара във войната беше около 2 години, като основното нещо, което му даваше стимул и сила беше голямата любов, която изпитваше към Ана и знаеше, че и тя изпитва към него… Мечтаеше да се прибере, да и предложи брак и да заживеят заедно…
Е, може би сега се очаква да кажа, че нещо силно трагично и драматично се е случило и тези мечти са останали просто мечти… но не.
Той оцеля след войната и не само, че оцеля, но и предложи брак на Ана, (която припозна като настоящата си приятелка в този живот), заживяха заедно, родиха им се момче и момиченце и животът им до старини беше изпълнен с радост, любов и хармония…
Знаеш ли, сега си давам сметка защо винаги ми е било толкова интересно всичко за втората световна война… изгледал съм всички филми, бяха едни от думите му след регресията.
Толкова е различен всеки процес… а аз съм толкова благодарна, че съм част от всички тези спиращи дъха преживявания и връщания към истинската ни същност…