Споделям част от предварителното споделяне на Л. и част от преживяното по време на регресия.
Напоследък не спя спокойно… Преди година почина приятеля ми и сякаш се бях стегнала, но сега усещам някакво безпокойство… Имам нов приятел, но все едно не мога да се отпусна и ме е страх да се привържа, страх ме е да не стане нещо и да загубя и него.
Л: Намирам се в нещо като килия, затворена съм, седя на земята, няма легло, има съвсем малко светлина… Нищо не съм направила, не съм виновна… При мен се появява млад мъж, казва ми, че ме обича.
Аз: Защо си затворена, върни се малко назад във времето да видим причината…
Л: Пред някаква къща съм, отпред на улицата, чакам някого… Облечена съм със същата рокля, с която бях в килията… Към мен се приближават мъже на коне… Завръзват ми очите и ме качват на един от конете. Чувствам се спокойна, не изпитвам страх. Водят ме в килията, крият ме от някого… Той, мъжът ми ме крие… Крие ме от баща ми…
Аз: Защо, какво се е случило?
Л: Иска да се омъжа за друг… Харесва го повече…
Аз: Как се развива ситуацията? Колко оставаш в тази килия?
Л: О, не дълго. Вече съм в замъка. С мъжа ми сме много щастливи и сме постоянно заедно.. Имаме момченце, русо, къдраво…
Аз: Пренеси се напред във времето в някой от най-важните моменти…
Л: Няма, нищо не виждам, всичко изчезна, и замъка, и той, и аз…
Аз: Как така, какво стана? Да не би да е настъпила физическата смърт?
Л: Да.
Аз: По какъв начин? Твоята или неговата настъпи първо?
Л: И на двамата едновременно, докато спим…
Аз: От старост ли, усещаше ли болка?
Л: Отровиха ни, баща ми ни отрови, заради власт и пари… Даже влиза в стаята, за да се увери, че сме мъртви… Нищо не усещам, няма болка, само лекота, спокойно ми е, чувствам се леко.
След почивка в пространството се връща отново на Земята.
Л: Аз съм в къща, отново съм със същия мъж, имаме 3 деца, отново се обичаме много силно и сме постоянно заедно… Този път сме бедни, храним се на пода и спим на много ниски легла, покрити със слама, но въпреки това сме много щастливи… Сякаш сме една и съща душа, не можем един без друг…
Аз: Ако направиш съпоставка с животите, които видя и настоящия си живот, каква е връзката? Защото видя точно тези животи?
Л: За да го търся него… Той е тук…
Аз: Как така е тук? Къде?
Л: Тук е, аз съм го срещнала…
Аз: Кой е?
Л: Приятелят ми.
Чувствам се толкова спокойна и сигурна, това напрежение и безпокойствие вече го няма. Толкова ми е добре.. но знаеш ли… не очаквах това да се случи, изобщо не предполагах, че може нещо такова да излезе… но беше много хубаво, благодарение на теб…. Не смятам, че щях да се отпусна пред друг… Благодаря ти… Това бяха част от думите след преживяването в регресия на Л.
Едно безкрайно благодаря и от мен за доверието, за съпреживяването, и че благодарение на всички вас и на Твореца се усъвършенствам все повече и повече…