Сега съм на 40. Връзките ми не продължават дълго, по-точно имах едни отношения, които продължиха 2 години. Или трудно харесвам някой или съм се чувствала неуверена. Имало е и моменти, в които съм се срамувала от тялото ми.
Имам работа и професионални успехи, здрава съм, имам самостоятелно жилище, всичко ми е наред, но сякаш се чувствам изгубена. Винаги съм искала да имам семейство, деца и не знам. Объркана съм.
Това беше част от споделеното на Г. преди Регресия.
По време на процеса тя се видя като млада жена, през 15, 16 век някъде в Европа, извън България. Вървеейки се оказа в един замък. Там за кратко беше прислужница, но не се чувстваше щастлива и на мястото си. Искаше да си тръгне, но не знаеше къде да отиде. Нямаше близки и познати. Чувстваше се сама и беше нерешителна и неуверена, свита и срамежлива. Напусна замъка и се върна в къщата на родителите си. Тях вече ги нямаше. Дните и минаваха безцелно, взирайки се през прозореца. След това започна работа като шивачка в близкото градче. Нищо друго не се случи до края. Опитах да я върна в друг момент или живот, нещо травматично, което да се е случило и да е причина за взаимоотношенията и с мъжете, но нищо не излезе. Или не беше готова или нямаше такава случка или за момента това и беше достатъчно като за първо преживяване.
След видяното каза, че този живот е бил ужасен, скучен, безсмислен и пропилян, че не знае какво би могла да си вземе от него, освен да и е за пример, настоящият и да е различен.
Обсъдихме това, че всеки живот е значим и е опит. Там се е сдобила с едни уроци, имала е едни преживявания и сега е време за други. Направихме техника, в която да се освободи от всичко излишно и негативно от миналото. Да остави неувереността, срама и всичко, което по някакъв начин я спъва и да се сдобие с енергия, увереност и вяра, че заслужава да има само най-доброто.
Накрая обсъдихме и това, че на първо място трябва да сме щастливи със себе си и партньорът да е бонус, а не очакване да ни даде щастие, което ни липсва. Също говорихме и за това, че понякога си мислим и сме устремени към нещо, което смятаме, че ще ни направи щастливи, а когато го получим едва ли не на сила се изумяваме, че това не е било нашето и се чувстваме по-нещастни от преди. На всичкото отгоре сме пропуснали доста време, в което вместо да се наслаждаваме и живеем сме се фиксирали и мислили само за нещо в бъдещето, което я ни е направило щастливи, я не. (В случая визирам 20 години мисли за семейство, в които пропуска да се радва на всичко останало което има.)