Споделям част от регресията на млад мъж, който нямаше конкретно търсене. Отдавна се интересувал от процеса, и когато попаднал на профила ми решил, че е дошъл момента…
Оставяме регресията да върви в естествен ход и да се случи най-доброто.
Намирам се в голямо помещение с много врати… Не знам коя да избера… Ок, ще избера тази… Намирам се в гората, по стръмен участък… Не знам защо, но имам пушка, облечен съм в носия, прилича на българска, но е по-странна… Сякаш картината започва да изчезва, не мога да продължа… Отново се озовавам там, пред вратите… Една привлича вниманието ми, но не искам да влизам там… а знам, че точно там трябва да вляза.. Добре, влизам… Намирам се… нз къде…. Облечен съм във военна униформа… (усмихва се, докато разказва) Имам много медали или значки на униформата… Някои от хората искат да ми целуват ръка, но аз я дърпам… Едната част от хората се страхуват и не ме поглеждат в очите… Чакай малко аз знам къде съм, но не е за казване.
Аз съм в Германия, виждам нацистките символи на ръцете на мъжете до мен… Картината започва да избледнява, сякаш вятърът я отнася… Озовавам се отново там, пред вратите… Избирам друга врата… Аз съм облечен в роба, от онези, които едното ми зърно е навън… В Рим съм… Намирам се в огромно помещение… Сякаш съм гладен.. Влизам в друго помещение… Пълно е с красиви жени… но сякаш не изпитвам нищо, нямам желание към тях… Сядам да похапна, има много храна, ям грозде, а те започват да ми веят, но отново никой не ме поглежда в очите, изглежда се страхуват от мен… Не знам какъв съм, но изглежда съм важен човек.
Когато го попитах защо смята, че е видял точно тези минали животи, каза че и в настоящия живот има подобни преживявания, но не иска хората да се страхуват от него… трябва да постигне баланс и да може да бъде водещ и важен, но с добро, така че да може хората да го гледат в очите без да се страхуват.