Всеки ден имаме моменти, в които се намираме в състоянието, в което сме по време на Регресия. Това са минутите, когато се унасяме, но все-още не сме заспали. Минутите, когато се будим и сме все-още
Всеки ден имаме моменти, в които се намираме в състоянието, в което сме по време на Регресия. Това са минутите, когато се унасяме, но все-още не сме заспали. Минутите, когато се будим и сме все-още сънени. Докато шофираме и изведнъж си даваме сметка, че сме пристигнали, без да разберем кога. Докато сме се увлекли във филм или книга и външните дразнители не ни правят впечатление.
Същото е като да гледаш филм, понякога можеш да гледаш сцените като страничен наблюдател, друг път ти да участваш. Някой път можеш да имаш силни усещания, друг път можеш да получаваш информация от висши същества, но каквото и да става във всеки един момент процесът може да бъде прекъснат с отварянето на очи и ставането от дивана. Няма случай, в който някой да е останал в миналото, колкото и да му се е искало понякога. (Пиша това за тези, които имат подобни страхове и грешно разбиране относно процеса)
Това е състояние на силна концентрация, в което оставяш ежедневието на страна и се свързваш по-дълбоко със себе си, така че да излязат скрити травми и отговори от миналото, които са причина за случващото се в настоящето. Процесът наистина има лечебна мощ, защото не всичко, което изживяваме в днешно време се дължи на травмите ни от детството, както смята традиционната психология. Понякога тези травми са от хиляди години назад във времето и няма как да бъдат излекувани търсейки причините единствено в настоящия живот.