Не вярвам в страшния съд след смъртта. Това, което показват регресиите в минали съществувания, както и между отделните животи е, че ние самите сме съдници на себе си. Ние, заедно с по-висши същества разглеждаме допуснатите
Не вярвам в страшния съд след смъртта. Това, което показват регресиите в минали съществувания, както и между отделните животи е, че ние самите сме съдници на себе си. Ние, заедно с по-висши същества разглеждаме допуснатите грешки в изминалото прераждане и решаваме да ги изкупим като изберем по-труден живот с идеята, че ще се справим. Само, където после забравяме и тук се чудим защо ни се случва едно или друго.
Страхът, който е вменяван векове наред е с цел да бъдем послушни, подчинени и контролирани. Да мислим, че живеем един път и ако грешим ще бъдем наказани. Информацията за прераждането е заличена умишлено, защото, ако знаем, че живеем вечно и винаги имаме шанс да се поправим, няма да се страхуваме и ще бъдем по-трудни за манипулация от църквата и управниците.
Не вярвам в тези, които казват, че Бог е любящ, а в същото време те плашат с него и казват, че ще те съди.
Ние сме единствените си съдници и идваме тук, за да се сдобиваме с различен опит, емоции и преживявания.
За душата ни всяко изживяване е издигане на по-високо ниво, за нея няма правилно и грешно, добро или лошо, тя се радва на всичко, но ние с нашето земно съзнание понякога не разбираме.