Родителите ми предпочитат брат ми

Родителите ми предпочитаха брат ми, винаги той беше на първо място, с привилегии за всичко. Все той се даваше за пример колко е добър в това и онова. Това е оставило голям отпечатък върху мен

Родителите ми предпочитаха брат ми, винаги той беше на първо място, с привилегии за всичко. Все той се даваше за пример колко е добър в това и онова. Това е оставило голям отпечатък върху мен и животът ми.

Сигурна съм, че много хора ще се припознаят в написаното по-горе.

Понякога родителите имат видни предпочитания към едното дете, толерират го изцяло, докато другото остава пренебрегнато и незабелязано с чувство за малоценност, за вина, че не е достатъчно добро, колкото брат си/сестра си.

Понякога не го правят умишлено и нямат такива предпочитания, но неволно с отношението си могат да създадат същото усещане в едното дете. Това често се случва, когато другото е давано за пример пред близки, познати или в присъствието на двете деца. Нещо от рода на: Виж брат си, той направи това и това, а ти…?

Това може да се случи и с примери със съседче или приятел, но по-болезнено е, когато се прави със собствения ти брат или сестра. Някой път сравненията между децата са толкова болезнени, че могат да предизвикат тайна омраза от едното към другото, а в същото време вина, че изпитваш подобни чувства към собствения ти брат/сестра. Знаем, че родителите са базата, на която се изгражда нашето самочувствие и увереност и ако то липсва от тях, тогава е много по-трудно да се изгради. Естествено не е невъзможно, понякога такива деца стават много успешни и амбицирани, за да покажат колко несправедливо е било отношението към тях. Но има и такива, които не успяват да развият и покажат потенциала си и живеят в сянка, именно, защото не вярват в себе си, в собствените си способности, ценност и значимост.

Как може да се предотврати такава ситуация?

С повече осъзнатост от родителите, с ясната идея какви чувства предизвикват в децата си. Или пък с повече осъзнатост, приемане, любов и прошка от страна на вече порасналите деца към родителите, защото най-вероятно и те самите са били третирани по-същия начин, пък от техните родители.