Страхът от отхвърляне е един от най-големите, които имаме и основно идва от детството и отношението на родителите към нас. Неприятното е, че когато станем възрастни този страх работи в нас на подсъзнателно ниво и
Страхът от отхвърляне е един от най-големите, които имаме и основно идва от детството и отношението на родителите към нас. Неприятното е, че когато станем възрастни този страх работи в нас на подсъзнателно ниво и влияе на отношенията ни с другите и понякога не си даваме сметка от къде идва.
Осъзнаването, че тези страхове всъщност са на малкото дете, а не на големия човек, който вече е възрастен е едно добро начало за лекуването на този страх.
Другото е приемането и отново осъзнаването, че родителите ни винаги дават най-доброто, на което са способни и колкото могат. Тяхното отношение към нас е повлияно от техните родители и всичко се повтаря и повтаря назад в рода, докато не се появи поколение, което да излекува раните и да спре стария модел.
Всички искаме да имаме перфектни родители и доста често имаме очаквания от тях, които те не могат да изпълнят, но това не означава, че са лоши, а че са просто хора, вървящи по своя път и учещи своите уроци.
Това е от призмата на психологията, а ако погледнем от духовната страна, както много пъти съм писала, ние сме се родили в най- правилното семейство, при най-добрите родители-треньори, които са ни били необходими за нашето израстване и уроци, през които да преминем.