Може ли да се каже, че най-голямото щастие е едно за всички? Това е израз, който съм чувала доста пъти за определени неща от живота. Често е било относно децата. Да, децата са прекрасно нещо
Може ли да се каже, че най-голямото щастие е едно за всички?
Това е израз, който съм чувала доста пъти за определени неща от живота. Често е било относно децата. Да, децата са прекрасно нещо и със сигурност са най-голямото щастие, но… не винаги и не за всеки. Има хора, които са създадени точно за това, да отглеждат деца, има и такива, за които това е далечна тема. Това са хора, които са егоисти, които, които обичат повече да получават, отколкото да дават, които обичат живота си и им харесва да се грижат единствено за себе си. Това са хора, които им е пълно и нямат нужда някой да запълва празнотата им. Това са хора, които нямат потребност да задоволят егото си чрез поколение и не изпитват нуждата да знаят, че съществуването им ще продължи след смъртта чрез децата. Или пък такива, които не се страхуват, че когато остареят няма да има кой да се грижи за тях. Има знаци, такива, които често изпускаме във всяко едно отношение, такива знаци понякога са и когато тялото отказва да се репродуцира, или пък се репродуцира, но плодът не оцелява без да има конкретна причина. Понякога се случва, защото не е дошъл моментът, понякога заради нещо друго, друг път просто, защото е знак, че това не е правилният път за човека.
За всеки щастието е индивидуално и различно. Не е ок да правим нещата, защото някой така е казал, защото така трябва, защото това е нормалното, защото всички го правят, защото това е най-голямото щастие.
Важно е какво искаме ние, как ние разбираме нещата, кое е нашето щастие???