Искаме всичко, сега…

Толкова сме нетърпеливи… Бързаме ли, бързаме, искаме всичко тук и сега, на момента… Партньор, деца, успешна кариера, почивки, коли. Гледаме другите, сравняваме се. Правим нещата по техния начин, без да познаваме себе си.

Те изглеждат щастливи, имайки дете, я и ние да си направим едно… След, което виждаш, че това не е било твоето и не изпитваш радостта, за която си чувал от тях…

Започваш работа, за която си чувал, че е доходоносна и твой приятел е щастлив, прекарвайки времето си в това начинание. Не след дълго осъзнаваш, че това не е твоето и не те прави щастлив….

Много държиш да имаш партньор, защото всичките ти приятели имат и ти изглеждат щастливи. Откриваш човек, но по-скоро е компромис, за да не си сам и не изпитваш мечтаното щастие…

Не бързайте, опознавайте се, разберете кои сте и какво искате наистина. Преди 30 годишна възраст, ние все още не сме открили себе си. Все-още живеем според чуждите модели, на родители, приятели, общество. Не е случайно и че в края на тридесетте се разпадат връзки, започва се нова съвсем различна кариера и т.н.

След 30 започваме да изграждаме истински себе си, тогава започваме да си даваме реална сметка кои сме и какво искаме, когато се отърсим от всичко чуждо и застанем лице в лице със себе си…