–
В днешният ми пост ще споделя няколко неща, които ми направиха впечатление по време на проведена от мен регресия на един млад на възраст мъж…
Първо, колко могат да са контролиращи умовете ни, толкова, че трудно да успеем да ги надхитрим и да стигнем до интуицията.
Второ, колко може да се говори и в същото време да не се казва същественото… Просто с многото думи се обикаля покрай сърцевината, но не се стига до нея…
Трето, колко излишни неща могат да се говорят, само и само, за да се каже нещо, защото сме научени, че тишината е нещо лошо и че винаги трябва да запълваш пространството с думи, дори, когато няма какво да кажеш… а понякога, за да се впишеш, за да се харесаш, за да не те сметнат за прекалено затворен, надут и т.н.
Третото се отнася за живота в ежедневието и беше нещо, което обсъдихме след самия процес… И отново стигнахме до това да бъдем себе си. Не е нужно да правим нещо, само и само, за да угодим на някой друг и да се впишем…. Това рано или късно проличава, а и е доста уморително да се правиш на някой, който не си. По този начин привличаме хора, не заради нас самите, а заради тези, на които се правим. Съответно, те си тръгват, когато видят истинското ни лице… Единствено, когато сме себе си идват нашите хора… и остават…