–
Днешният пост е в продължение на вчерашния.
Просто докато го четях отново си дадох сметка, че нещо не е точно както трябва да бъде че има нещо недовършено.
Дадох си сметка, че съм го написала през призмата на психологията, но както и друг път съм казвала там има граници, има ограничения и парадигми, от които не се излиза, там се търси материалното и всичко останало се отхвърля.
Та, ако погледнем ситуацията за лоялността към семейната система през езотериката или духовността нещата се променят. Защо?
Защото душата избира семейството, в което да се роди в зависимост от това какви уроци има да учи и през какви изпитания иска да премине, за да еволюира.
И ако сме се родили в семейство, в което страданията са в повече, то душата е имала нужда от тях.
И всъщност бягайки от трудностите, страданията, изпитанията, стремейки се единствено към радост и щастие, когато се спрем и помислим винаги си даваме сметка, че именно трудностите и страданията са тези, които ни изграждат, които ни карат да вървим напред и нагоре, чрез които се променяме, израстваме и еволюираме.
За душата няма страдание, за нея всичко е опит… Ние тук в материалния свят даваме имена на нещата, определяме нещо като добро и лошо, като радост и тъга… но не и душата… тя се радва във всяко едно състояние, защото знае, защото помни.