След първата Регресия, която направихме изчезнаха болките в краката ми, но сега имам болки в кръста и се уморявам много бързо в изправено положение и при движение. Искам да видим от къде е тази болка, дали причината е в миналото, както беше с краката?
Това беше част от споделеното на Ф. преди Регресия. Ето и част от преживяното:
Ф.- Аз съм малко русо момиченце, с бяла нощница. Разхождам се по пясъка, мокър е. Има много красиви мидички, като перли. Вечерта се прибирам в една малка къща и една стара жена с бяло кокче е готвила супичка. Къщата е много скромна, баба ми е и сигурно живея с нея. Има само една стая, в средата е масата, има бюфет, малко и голямо легло. На тавана има книги. Къщата е навътре от крайбрежието. По цял ден съм навън, играя си и се прибирам привечер. Баба ми чете книжки и си лягаме. На свещ сме и има една газена лампа.
Аз- Върни се малко назад в последния момент, в който си с родителите си.
Ф.- Виждам огромна къща, с майка ми и баща ми сме заедно. Те са много грижовни. Съобщават по радиото, че ще има война и ще ме оставят при баба. Не съм разстроена от този факт, нито тъжна. Те са лекари, в лазарет са на бойното поле. Този лазарет е огромна палатка с много ранени. Баща ми е лекар, майка ми е сестра. Една бомба пада върху лазарета и всичко избухва. Разпръскват се тела, части. Аууу, много е страшно и грозно. Една дълбока дупка остава в земята, явно е бомба и е дневно време.
После се виждам като студентка в общежитие, живея сама и имам дъска в стаята, на която пиша някакви формули. Не са математически, има букви и цифри. Химични формули са. Хаха, в настоящето изобщо не обичам химия. Сега не ги разбирам тези формули, но там са ми ясни. Пиша ги много лесно и съм доволна от себе си. На другия ден съм в една Аула. Възрастен преподавател ме изпитва и аз пиша на дъската отново формули. Виждам го, че се подсмихва, доволен е от мен. Пише ми оценка, но не поглеждам, защото знам, че е отличен.
След това виждам, че съм станала преподавател. Живея сама на една таванска стая.
После се виждам в една градина, седнала съм на пейка и при мен се появява симпатичен мъж, който ме заговаря. Приятно ми е..
Явно ми става мъж, защото виждам, че живеем заедно и сме в къщата, в която израснах. В голямата къща, на родителите ми. Ходим на приеми и балове. Това е времето на дългите рокли и шапките с перца, а мъжете са с фрагове. Аз не работя, мъжът ми има фабрика извън населеното място. Излиза сутрин и се прибира след обяд.
Аз- Отиди още по-напред във времето?
Ф.- Тази къща е преградена на две. Някой живее в другата половина. На мен са ми оставили едно огромно помещение с бюро, но явно, че съм твърде ограничена, защото вече нямам слуги. Взели са я насила, а мъжът ми е в концлагер. Затворен е и е много слаб, има само мъже и имат окаян вид. Аз пращам колети, основно хляб. Живея много бедно, работя в някакъв приют за бедни и с получените пари помагам на детето си, която е явно студентка, но не се чувствам нещастна. Усмихната съм, приветлива. Над 50 год съм. Мъжът ми не се връща, а аз вече се виждам много стара и съм в леглото. От едната страна има млада жена, от другата млад мъж. Това са дъщеря ми и мъжът и. Нямам усещане да съм болна, но очаквам смъртта. Чувам птичките да пеят от отворения прозорец. Вечерта настъпва и започвам да се рея. Усещам радост, ползотворен живот беше.
Аз- Искам сега да отидеш в онзи минал живот, в ситуацията, която е причина за болките ти в кръста.
Засмява се…
Ф.- Ами много интересно, дали това съм аз. Негърка, дебела, около един казан, а изобщо не обичам да готвя. И тя вдига тоя казан, изобщо не и се опира. Ама голяма е симпатяга, явно готви за много хора и го прави с удоволствие. Има палатки вместо къщи.
Аз- Нали търсехме нещо свързано със здравословното ти състояние. Нещо случва ли се на тази негърка?
Ф.- Негърката, както беше в една по-скоро пустиня, изведнъж някакъв сняг и тя пак е покрай огъня, отпред и е топло, но отзад гърба и е изтръпнал от студ и както става от едно малко столче едва става и я заболява кръста. Но това е необичайно, защото там, където живее няма сняг. Идва като виелица и е неочаквано за всички. Става много трудно от столчето. Вече не може да вдига казана и идват момчета да и помагат. Те са като африканско племе, без дрехи. Имат пера около кръста. Тази енергична негърка вече седи на столче и се изморява много бързо при движение, точно, както и аз сега в настоящето.
След процеса:
Ф.- Видяхме го от къде идва и сега ще изчезне и пак ще мога да тичам, да се качвам и слизам и всичко… Беше прекрасно… Мнооого ти благодаря, все едно в 3D филм бях.
А аз казах ли ти, че едната ми дъщеря е омъжена за негър и сигурно тази връзка идва от тази негърка там, където ми се появи.